Над него стоеше странен гауачин, облечен в жълтата униформа на шофьорите на бронирани коли. Отзад изръмжа и изгрухтя някаква машина с гъсеници. После тя внезапно бе обгърната от син дим. Все още в шок, Маккай гледаше вторачено нагоре.
Гауачинът му кимна дружески.
— Зле ли ви е?
Ние от Саботажното Бюро оставаме законоведци от особена категория. Ние знаем, че излишъкът от закони е в ущърб на обществото; същото се отнася и за недостига от такива. Хората винаги търсят равновесието. Ние сме като балансиращата сила при гауачините: без да се надяваме да постигнем рая в обществото на смъртните, се стремим към недостижимото. Всеки агент познава собствената си съвест и знае защо служи на такъв господар. Това е ключът към нашата същност — ние сме слуги на тленната съвест, преследващи нетленни цели. Изпълняваме дълга си, без да очакваме похвали и без да сме убедени в успеха.
Тръгнаха по улиците веднага щом следобедните сенки се спуснаха над дълбините на града. Трия и шестима внимателно подбрани придружители, всички до един мъжки хуманоиди. Тя се бе напръскала с мускус, за да повдигне духа им и сега ги водеше по стръмните обиколни улици, по които шпионите на Броей бяха елиминирани. Всичките й войници бяха с брони и оръжия, каквито обикновено носеха ударните групи.
Преди около час недалеч оттук бе избухнал метеж, не особено разрушителен, за да се стигне до струпване на големи бойни части, но тъй или иначе неколцина гауачини бяха ликвидирани от хуманоидна клика. Изпращането на ударна група в Развъдник бе нещо съвсем нормално след подобно уреждане на сметки между представители на двата вида. Вероятността Трия и нейните шестима придружители да бъдат нападнати не беше голяма. Едва ли някой от метежниците би искал да се стигне до мащабни военни операции за прочистване на района.
Притихналите улици очакваха напрегнато развоя на събитията.
Седмината пресякоха едно мокро кръстовище, канавките бяха пълни с червена и зелена кръв. Миризмата на влага подсказа на Трия, че водите на неизвестен Гралуз са били пуснати, за да отмият мръсотиите по улиците.
Щеше да последва и отмъщение. Без съмнение известен брой деца на хуманюиди щяха да загинат през следващите няколко дни. Все същият стереотип.
Малко по-късно групата прекоси района на сблъсъка. Пътьом войниците разгледаха местата, където бяха лежали труповете, опитвайки се да преценят броя на жертвите. Нито късче плът не бе оставено за птиците.
След като излязоха от Развъдниците, те минаха през една врата, пазена от гауачини — хората на Броей. Няколко преки по-нататък следваше врата под охраната на хуманоиди, служители на Гар. Броей скоро щеше да научи за нейните действия. Трия знаеше това, но бе казала, че отива към Развъдниците. След малко групата се озова на тясна уличка; срещу тях се издигаше някаква второразрядна сграда. По-ниските й етажи бяха без прозорци; единственият отвор в сляпата сива фасада бе бронираната с решетка врата. Зад нея се мержелееше слабо осветен коридор. В измамно голите стени бяха скрити автоматични оръжия и апаратура за наблюдение.
Спирайки хората си с ръка, Трия се скри в тъмното, докато разгледа входа на сградата. Вратата беше с обикновена ключалка. В нишата вляво от нея стоеше човек от охраната, чийто силует се виждаше смътно зад бронираната решетка. Отрядът, който охраняваше този дом, бе готов да се притече на помощ при първия сигнал от колегата им на входа или в случай на тревога, подадена от онези, които наблюдаваха улицата с апаратурата за следене.
Информаторите на Трия й бяха казали, че това е евентуалният изход за бягство на Джедрик. И той в никакъв случай не родеше към затънтените кътчета на Развъдниците. Разумно. Само че Трия от години имаше агент в тази сграда, както и в много други. Рутинна предпазна мярка. Сега всичко зависеше от избора на точен момент за действие. Агентът й бе получил нареждане да елиминира охраната от поста за наблюдение. Единствено човекът на входа трябваше да бъде пощаден. Трия изчакваше уречения час.
Улицата миришеше на канални нечистотии. Повредена тръба? Авария? Щети вследствие на бунта? Това място не й харесваше. Каква беше играта на Джедрик?
Очакваха ли ги някакви изненади в тази охранявана сграда? Кейла би трябвало да е узнала вече, че е заподозряна като вдъхновителка на метежа… както и за други неща. Дали се чувстваше в безопасност там, сред собствените си последователи? Хората са склонни да се чувстват на сигурно място, когато са сред свои. Но едва ли силата на ударното й ядро бе толкова голяма. И все пак в плана на Джедрик имаше някои криволици, които Трия все още не бе разгадала. На повърхността плуваха достатъчно признаци, които говореха за открита конфронтация. Или пък бяха покана за преговори? Възможно беше Джедрик да се е появила тук само за да привлече Трия. Тази перспектива предизвика у нея вълнение.