— Бях добра към него — рече Трия.
Придружителите й се ухилиха. Постепенно човек свикваше с тези нейни странности. Те издърпаха тялото така, че да не се вижда, и го напъхаха в нишата, а младият мъж със сигналния превключвател зае мястото до вратата. Останалите се понесоха към вътрешността на сградата, пазейки Трия с телата си. Цялата операция отне по-малко от две минути. Всичко вървеше гладко и това бе в реда на нещата.
Вестибюлът и ярко осветените коридори бяха празни.
Чудесно.
Агентът й в тази сграда заслужаваше повишение.
Отказаха се от асансьора и тръгнаха по стълбите. От крайната им цел ги делеше само един етаж. Коридорът на горния етаж също бе празен. Трия ги поведе към съответната врата и си послужи с ключа, който й бе дал нейният агент. Вратата се отвори безшумно и те влетяха в стаята.
Вътре транспарантите бяха дръпнати и нямаше никакво изкуствено осветление. Хората й заеха места до входа и покрай двете странични стени. Предстоеше най-опасният момент.
През малките процепи, където транспарантите не покриваха напълно южния прозорец, проникваше светлина. Трия различи смътните очертания на мебели, легло с тъмна изпъкналост върху него.
— Джедрик? — шепот.
Краката иа Трия докоснаха някаква мека тъкан, пантоф.
— Джедрик?
Пищялът й се опря в леглото. Държеше оръжието готово за стрелба, докато опипваше тъмния силует. Това бе само купчина завивки. Трия се обърна.
Вратата на банята беше затворена, но отдолу се процеждаше тънка ивица светлина. Заобиколи завивките и сандала на пода, застана от едната страна на вратата и махна на хората си да заемат другата. До този момент бяха действали почти безшумно.
Тя натисна предпазливо дръжката и отвори рязко вратата. Ваната бе пълна с вода и в нея имаше тяло с лице надолу, едната ръка на трупа висеше безволево над ръба. Зад лявото ухо се виждаше морава ивица. Трия повдигна главата на жертвата, улавяйки я за косата и сетне я отпусна внимателно, за да не се изпръска. Това бе нейната агентка, онази, на която бе разчитала за провеждането на операцията. А смъртта подсказваше характерната за гауачините ритуална екзекуция — моравата ивица под ухото. Там е бил забит гауачински нокът, който е накарал жертвата да замлъкне, преди да бъде удавена. Може би е станало именно така. Или пък това бе просто инсценировка, за да изглеждат нещата като гауачинско покушение?
Трия почувства как цялата операция пропада и усети тревогата на хората си. Помисли си дали да не се обади на Гар още тук, но страхът и погнусата взеха връх. Влезе в спалнята, преди да отвори комуникатора и да натисне бутона за извънредни обстоятелства.
— Централа. — Гласът отсреща бе напрегнат.
Отговорът на Трия прозвуча глухо.
— Нашата агентка е мъртва.
Мълчание. Предположи, че настройват локатора на нейната вълна. След това отново чу глас:
— Там ли е трупът?
— Да. Била е убита.
Долетя гласът на Гар:
— Това е невъзможно. Лично аз разговарях с нея преди по-малко от час. Тя…
— Била е удавена във вана — рече Трия. — Първо са я ударили… нещо остро е било забито под едното й ухо.
Гар замълча отново, докато премисляше ситуацията. По всяка вероятност бе завладян от същата неувереност, която обземаше и нея.
Тя хвърли поглед към придружителите си. Бяха заели позиции с лице към вратата, която свързваше стаята с коридора. Ако ги нападнеха, атаката действително щеше да дойде именно оттам.
Каналът с Гар остана отворен и Трия чу отсечените му нареждания, но разбра само няколко думи:
— …отряд… не позволявай… време… — И сетне съвсем отчетливо: — Те ще платят за това!
Кой ще плати? — зачуди се Трия.
Започваше да вижда Джедрик в нова светлина.
Отново прозвуча гласът на Гар:
— Съществува ли непосредствена опасност за теб?
— Не зная — призна тя неохотно.
— Стой, където си. Ще ти изпратя помощ. Уведомих Броей за случилото се.
Ето как Гар виждаше нещата. Да. Най-вероятно това бе правилният подход към развоя на събитията. Джедрик се бе изплъзнала. Нямаше никакъв смисъл да продължава акцията сама. Сега беше ред на Броей.
Потрепваше, докато даваше нареждания на подчинените си. Те се подготвяха да продадат скъпо живота си в случай на атака, но Трия започваше да се съмнява, че някой ще ги нападне в този момент. Това бе просто поредното послание на Джедрик. Въпросът беше как то да бъде правилно изтълкувано.
Манталитетът на военните не е по-различен от този на бандитите и главорезите. Ето защо всяка военна машина представлява форма на организирана престъпност, където общоприетите морални норми нямат почти никаква сила. Милитаризмът е ефикасен начин за узаконяване на убийствата, насилията, плячкосването и други форми на грабеж, които винаги са били възприемани като част от войната. При липса на външна цел, милитаристичният манталитет винаги се насочва срещу собственото население прибягвайки до идентични форми на организиран бандитизъм.