Пробуждайки се от комуникационния транс, Маккай си даде сметка как е изглеждал в очите на този странен гауачин, който се бе надвесил над него. Естествено един досейдийски гауачин би го помислил за болен. По време на транса бе треперил, мънкал, а по тялото му се бе стичала пот. Маккай си пое дълбоко въздух.
— Не, не съм болен.
— Някакъв наркотик?
Спомняйки си за многото наркотични вещества на Досейди, Маккай бе почти склонен да прибегне до такова оправдание, но после се отказа. Възможно беше гауачинът да поиска да сподели несъществуващите му запаси.
— Не съм наркоман — рече Маккай. Сетне стана на крака и се огледа. Слънцето се бе придвижило доловимо към хоризонта зад струящия Небесен Воал.
Сега пейзажът бе допълнен от нов детайл — зад неканения гост се виждаше един гигантски верижен мобил, който бумтеше и пухтеше, бълвайки дим през вертикалния си комин. Гауачинът го наблюдаваше втренчено и настойчиво; непоколебимата прямота на неговия поглед смути Маккай. Какъв беше този странник: враг или свръзката му. Служителите на Арич му бяха казали, че на мястото за установяване на контакт ще бъде изпратена кола, но…
— Нито си болен, нито си наркоман — подхвърли гаучинът — Да ни би това да е някакво особено състояние, в което изпадат само хуманоидите?
— Бях болен — отвърна Маккай. — Но сега съм добре. Болестното състояние отмина.
— Често ли имаш такива пристъпи?
— Могат да минат и години, без да се повтори.
— Години? Каква е причината за това… състояние?
— Не зная.
— Аз… ъ-ъ. — Гауачинът кимна, насочвайки брадичката си към небето. — Божие наказание може би.
— Може би.
— Ти беше напълно уязвим.
Маккай сви рамене. Нека другият си мисли каквото ще.
— Не беше ли така? — При тези думи гауачинът изпадна в непонятно веселие. Сетне добави: — Аз съм Бахранк. И това, че те намерих, е може би най-хубавото нещо, което ти се е случвало досега.
Бахранк бе името, което помощниците на Арич му бяха дали за установяване на първи контакт.
— Аз съм Маккай.
— Отговаряш на описанието, като изключим твоето… ъ-ъ… състояние. Имаш ли да кажеш още нещо?
Маккай се зачуди какво друго очакваше Бахрапк от него. Според плана той просто трябваше да го свърже с по-важни хора. Арич несъмнено разполагаше с добре осведомени наблюдатели на Досейди, но никой не бе го инструктирал, че Бахранк е един от тях. Предупреждението за този гауачин бе недвусмислено: „Бахранк не знае за нас. Бъди изключително предпазлив при контакта си с него. Ще е крайно опасно за теб, ако научи, че идваш отвъд Стената на Бога.“
Операторите на вратата-трамплин придадоха още по-голяма тежест на това предупреждение: „Ако се случи да бъдеш разкрит, ще трябва сам да се добереш до мястото за пространствен скок. А ние много се съмняваме, че това ще бъде по силите ти. Трябва да си наясно, че почти не можеш да разчиташ на пас, щом веднъж се озовеш на Досейди.“
Бахранк явно стигна до някакво решение, кимвайки сам на себе си.
— Джедрик те очаква.
Това бе второто име, дадено му от служителите на Арич. „Водачът на твоята бойна група. На нея ще й бъде казано, че си нов агент, инфилтриран от Периферията. Джедрик не знае нищо за истинския ти произход.“
„А кой знае?“
„Не можем да ти съобщим. Никаква информация не може да бъде изтръгната от теб, ако не си я получил. Но можем да те уверим, че Джедрик не е от нашите хора.“
На Маккай никак не му допадна израза „изтръгната от теб“. Както обикновено Бюрото по Саботаж го бе изпратило в тигровата паст без изчерпателна информация за дължината на зъбите в нея.
Бахранк махна с ръка по посока на верижния си бронетранспортьор.
— Ще тръгваме ли?
Маккай извърна поглед към мобила. Очевидно това бе военна машина, солидно бронирана, с процепи в металната кабина и оръдия, стърчащи навън под странни ъгли. Тумбеста и смъртоносна. Служителите на Арич бяха споменали за подобни неща.
„Ние се опитахме да ограничим въоръжението им само до примитивни бойни машини, метателни оръжия и сравнително маловажни експлозиви. Но те се оказаха твърде изобретателни в създаването на нови модели от тези серии.“