Бахранк поде отново:
— Ти си по-стар от всички перифери, които съм срещал досега.
Хората на Арич го бяха предупредили за този сериозен проблем — необходимостта да прикрива издайническите признаци на старостта.
Бяха се погрижили да заличат някои от нейните белези и му бяха обяснили как да действа в подобна ситуация. В този случай реши да прибегне до указанията им:
— Човек бързо остарява там.
— Сигурно е така.
Маккай почувства, че нещо в отговора на Бахранк му се изплъзва, но не се осмели да любопитства. Безсмислено беше да продължава разговора. А каква ли пък бе тази „полицейска акция“? Знаеше, че сганта от Периферията, която нямаше достъп до Чу, организираше периодически нападения над града, в повечето случаи безрезултатни. Варварщина!
— Как им обясни идването си тук? — попита Маккай.
Бахранк го стрелна с изпитателен поглед, сетне вдигна ципеста ръка от контролните уреди, за да посочи една ръчка точно над главата си. Предназначението й бе неизвестно на агента, а и се опасяваше, че неговата неосведоменост и без това вече е проличала в твърде голяма степен. Но Бахранк като че ли не забеляза нищо особено във въпроса му.
— Официално аз обикалям този район като разузнавач, за да неутрализирам скритите клопки на периферите. Често правя именно това. Неофициално всички си мислят, че тук имам таен водоем, пълен с плодовити женски.
Водоем… не Гралуз. Разговорът им отново бе станал относително безплоден, със скрити полутонове.
Маккай гледаше мълчаливо през процепите. Тяхната прашна следа правеше плавен и широк завой наляво, а сетне свиваше рязко надолу към една тясна тераса, изсечена в червеникавите скали. Водачът променяше скоростта през малки интервали: бавно, бързо, бавно, бързо. Покрай погледа му прелитаха червените стени на терасата. Агентът надникна надолу откъм своята страна. Видя местност с гъста растителност, а в далечината се виеше дим и се издигаха островърхите кули на Чу — сгради, подобни на колони с канелюри, високо над матовите канари на заден план.
Не виждаше смисъл в тези промени на скоростта. Шеметните пропасти откъм неговата страна го изпълваха със страх. Тясната тераса опасваше скалата, следвайки нейните извивки, сенките се редуваха с огрени от Слънцето пасажи. Машината ревеше и стенеше около него. Миризмата на машинно масло предизвикваше гадене. А далечният град изглеждаше малко по-близо отколкото от върха на скалата, само дето сега бе още по-невероятен и по-мистериозен в мъглявия сумрак.
— Няма нужда да се притесняваш, преди да стигнем първата тераса — рече Бахранк.
Маккай го погледна. Първата тераса? Да, това навярно е първият вал извън стените на града. Клисурата, в която бе издигнат Чу, се спускаше до нивото на реката под формата на широки стъпала, всичките номерирани. Чу бе пуснал котва в хълмистите острови и долини, където реката ставаше по-бавна и се разклоняваше на многобройни ръкави. А устоялите на реката хълмове, както и много от страничните тераси, бяха почти изцяло от чиста метална руда.
— Дано имаме късмет да стигнем дотам — подхвърли Бахранк.
Тясната тераса се отклоняваше надясно под остър ъгъл към един широк скат, спускащ се в сиво-зелената джунгла. Горското царство ги обгърна в почти отвесните си зелени сенки. Гледайки през процепите, Маккай видя влакнести папратови листа, широколистни фикуси и гигантските бодли на някакво непознато червено растение. Бронираната машина оставяше след себе си диря от зеленикава кал, подобна на останалата пръст наоколо. Маккай се оглеждаше ту вляво, ту вдясно; флората бе почти поравно от земен и тандалурски произход, тук-там се виждаха и неизвестни нему растения.
Слънчевата светлина го накара да примигне, когато изскочиха изпод надвисналите клони, навлизайки в равнина, обрасла с висока трева — стъпкана, повалена и обгорена след неотдавнашно насилие. Вляво той видя камара от разнебитени бойни коли, изкривени късове метал, тук-там стърчащи части от вериги и колела, устремени към небето. Някои от разрушените бойни машини приличаха на тази, в която пътуваха сега.
Бахранк заобиколи един бомбен кратер под ъгъл, който даде възможност на Маккай да погледне надолу. На дъното лежаха разкъсани тела. Водачът си спести коментара и сякаш почти не им обърна внимание.
Изведнъж агентът забеляза признаци на раздвижване в джунглата, смътно доловимо присъствие на хуманоиди и гауачини. Неколцина от тях носеха някакви малки оръжия с метални цеви и патрондаши с бели тумбести гилзи около вратовете си. Маккай не бе направил опит да запамети всички досейдийски оръжия; в края на краищата те бяха твърде примитивни, но сега си напомни, че именно тези примитивни пушкала бяха сътворили сцените на опустошение наоколо.