Пътят отново навлезе в джунгла, бойното поле остана зад тях. Дълбоки зелени сенки обгръщаха клатушкащата се и тътнеща машина. Докато се блъскаше в ограничителите на седалката, агентът бе завладян от един обонятелен спомен: дълбока, кървава миризма на мускус с първите признаци на загниване. Сенчестата алея завиваше остро надясно, сетне се насочваше към друга тераса, прорязана от стръмен път, по който водачът зави, изкарвайки машината на поредната тераса около скалистото възвишение.
Маккай надзърна през процепите откъм страната на Бахранк. Люшкането на бронетранспортьора караше кулите на Чу да подскачат нагоре-надолу като сребърни тръби на орган. Скалите в далечината бяха като серия от замъглени стъпала, чезнещи в пурпурно-сивото небе. Задимените и забулени в мараня Развъдници се бяха скупчили около канелюрните кули. Стените бяха осеяни с тумбести укрепления, които явно трябваше да защитят града от евентуален флангов огън. Самият град бе изключително висок. Маккай не бе очаквал подобно нещо, но то говореше по недвусмислен начин за липсата на достатъчно площ.
Терасата свърши и те навлязоха в следващото бойно поле, осеяно с метал и плът, а зловонието на телата се издигаше като вездесъща пара. Бахранк зави първо наляво, после надясно, заобиколи три-четири грамади от разнебитени машини, избегна няколко кратера, на дъното на които лежаха кървави купчини, покрити с одеяла от насекоми. Жестоко изпомачканите папрати и треви започнаха да изправят стебла. Сиви и жълти летящи създания пърхаха по върховете на тревите, нехаещи за развихрилата се наоколо смърт. Помощниците на Арич бяха предупредили Маккай, че животът на Досейди е придружен от зверски ексцесии, но реалността го съкруши напълно. Сред проснатите трупове той различи и гауачини, и хуманоиди. Особено го отврати лъскавата зелена кожа на една гауачинка и издаиническите оранжеви петна по ръцете й, които говореха за полова зрелост. Маккай извърна рязко глава и откри, че Бахранк го наблюдава със светлокафявите си искрящи и присмехулни очи. Гауачинът заговори, докато караше:
— Информаторите, разбира се, са навсякъде и след това… — Той кимна с глава вляво и вдясно. — …ще трябва да се придвижваш по-предпазливо, отколкото може би си очаквал.
Една пронизителна експлозия придаде тежест на думите му. Нещо изтряска в бронята на машината откъм страната на Маккай. Отново бяха станали мишена. И отново. Навсякъде около тях се чуваха плътни удари на метал в метал, куршумите не пощадиха и стъклените процепи.
Маккай прикри изненадата си. Тънкото стъкло остана невредимо. Той знаеше за дебелите защитни екрани от калено стъкло, но това тук хвърляше нова светлина върху казаното му за Досейди. Твърде изобретателни хора наистина!
Бахранк караше с явно безразличие.
Последваха нови фронтални атаки, в джунглата отвъд откритото пространство припламваха оранжеви точки.
— Проверяват ни — рече Бахранк и сетне посочи един от процепите. — Виждаш ли? Изстрелите дори не могат да одраскат това ново стъкло.
В думите на Маккай прозвуча дълбока горчивина:
— Понякога човек си задава въпроса, какво друго доказва това, освен че нашият свят е основан на недоверието.
— А къде е това място, където хората си имат доверие?
Риторичният въпрос на Бахранк загатваше за изстрадано верую.
— Надявам се, че нашите приятели знаят кога трябва да приключат с проверките — вметна вместо отговор Маккай.
— Казали са им, че бронята ни не може да понесе повече от осемдесетмилиметрово оръдие.
— Не се ли съгласиха да ни пуснат безпрепятствено?
— Дори и така да е, от тях се очаква да ни пратят няколко изстрела, ако не за друго, то за да ми напомнят на кого служа.
За пореден път Бахранк предприе серия от шеметни завои и промени на скоростта без никаква явна причина. Маккай залитна напред към ограничителите на седалката, почувства тъпа болка при удара на лакътя си в страничната стена на кабината. Една експлозия точно зад тях разтърси машината, отпращайки я в съседния ляв коловоз. В следващия миг Бахранк зави наляво, избягвайки поредния снаряд, който иначе би попаднал точно върху тях. С пищящи от експлозията уши Маккай усети рязкото спиране на машината, движението на заден ход и поредицата от взривове пред тях. Водачът насочи бронетранспортьора надясно, наляво, и сетне се понесе с пълна скорост към плътната стена на джунглата. Последвани от серия експлозии, те се гмурнаха в зелената вълна, завиха и потеглиха по поредния сенчест кален път. Маккай бе загубил всякаква представа за посока, но атаката явно бе приключила.