Бахранк намали скоростта и пое дълбоко въздух през гръдните си кухини.
— Знаех си, че ще опитат това.
Гласът му прозвуча едновременно облекчено и весело.
Саботьорът, разтърсен от досега със смъртта, не можа да пророни нито дума.
Стръмният път се виеше през джунглата като змия, а през това време той дойде на себе си. Установи, че не знае какво да каже. Веселието на Бахранк му беше непонятно, също както и отсъствието на трайна тревога след такава ужасна опасност.
Малко по-късно те навлязоха в един незасегнат от боя склон. Той се спускаше плавно надолу през пояс от дървета и храсти, между които Маккай съзря сребристозелената ажурна линия на реката. Вниманието му обаче бе привлечено от далечната и покрита с белези крепост без бойници по средата на склона.
Укрепени с подпори механични ръце се протегнаха към тях, обхващайки черна метална бариера.
— Това е нашият шлюз — рече Бахранк.
Той зави наляво и тръгна право срещу механичните ръце.
— Врата номер 9, след това цилиндъра и сме си у дома — отбеляза равнодушно.
Маккай кимна. Стени, цилиндри и шлюзове — това бяха ключовите елементи в отбраната на града. В умовете на досейдийците доминираха бариери и крепости. Този цилиндър навярно минаваше под реката. Опита се да го намери върху картата, която хората на Арич бяха имплантирали в мозъка му. Географията на мястото, неговата геология, религия, социални модели и точният план на всяко изолирано укрепление трябваше да са му познати, но Маккай установи, че не е в състояние да посочи местонахождението си върху тази мисловна карта. Наведе се напред към процепа, погледна нагоре, докато машината набираше скорост, и видя централната островърха кула с нейния хоризонтален часовник. Всички часове, прекарани над картите, оживяха в съзнанието му и нещата дойдоха на фокус.
— Да, врата номер 9…
Бахранк, изцяло погълнат от управлението, не му отговори.
Маккай надникна надолу и едва не ахна.
Тътнещата машина летеше с ужасяваща скорост право към някаква черна метална бариера. Миг преди да се разбият в нея, бариерата отскочи. Поеха по един слабо осветен цилиндър. Преградата изтрещя непосредствено след тях. Гъсениците на бронетранспортьора вдигаха оглушителен шум при досега си с решетъчния под.
Бахранк намали скоростта и дръпна поредния лост. Гъсениците бяха заменени с колела и шумът рязко намаля; на Маккай му се стори, че е оглушал. Това впечатление се усили, когато осъзна, че водачът няколко пъти му бе повторил едно и също.
— Джедрик каза, че идваш отвъд планините. Така ли е наистина?
— Значи така каза Джедрик. — Опита се да бъде ехиден, но думите му прозвучаха почти като въпрос.
Бахранк се бе замислил над нещо, докато караше право надолу през тъмния коридор.
— Говори се, че вие, периферите, си имате тайно поселище там долу и че се опитвате да построите свой собствен град.
— Интересен слух.
— Не е ли така, все пак?
Светлината на единичната линия лампи по тавана на цилиндъра почти не проникваше в кабината и сега бе по-тъмно, отколкото навън. Единствено бледите отражения от циферблатите и апаратите проблясваха в мрака. Но Маккай имаше странното усещане, че Бахранк го вижда ясно и следи всяко негово изражение. И макар това да бе невъзможно, тази мисъл продължи да го гложди. Какво се опитваше да открие?
Защо имам чувството, че вижда през мен?
Тревожните му въпроси се изпариха, когато навлязоха в някаква улица в района на Развъдниците. Бахранк зави по малка алея с плътни сиви сенки.
Съботьорът бе виждал много изображения на тези улици, ала реалността задълбочи опасенията му. Всичко бе толкова мръсно… толкова подтискащо… толкова много хора. Те щъкаха навсякъде!
Сега голямата машина се движеше бавно на безшумните си колела, гъсениците бяха вдигнати над паважа. Редуваха се завои в малки и тесни улички, павирани с камък или застлани с масивни и блестящи черни плочи. Всички улици се гушеха в сенките на надвисналите горни етажи, чийто брой Маккай не можеше да прецени през процепите на бронетранспортьора. Видя магазини, залостени и охранявани. Тук-там имаше стълбища, също охранявани, които водеха към отблъскващи тъмни пространства. По улиците сновяха само хуманоиди, но Маккай така и не зърна характерните за пешеходците нехайни изражения. Стиснати челюсти и сурови лица. Студени подозрителни очи се взираха в минаващата бойна кола. И мъжете, и жените носеха тъмните гащеризони на Трудовия Тръст.
Забелязвайки интереса на Маккай, Бахранк каза: