След залез слънце заваля приятен дъжд, който продължи до тъмно, а после вятърът от клисурата разнесе дъждовните облаци от небето. Сега въздухът бе сякаш кристален, по улиците се появиха локви от стичаща се от корнизите вода. Дори вездесъщата смрад на Развъдниците се поразсея и жителите на Чу започнаха да проявяват признаци на хищническо безгрижие, кръстосвайки града.
Докато пътуваше към главната квартира в брониран военен мобил, придружен само от най-доверените си гауачини, Броей усети чистия въздух, макар в същото време да си мислеше за рапортите, които го бяха принудили да напусне незабавно Хълмовете на Консисторията. Когато влезе в съвещателната зала, той видя, че Гар е вече там, застанал с гръб към тъмния прозорец, който гледаше към скалистите възвишения на изток. Запита се от колко ли време стои там. Гауачинът и хуманоидът не си размениха дори бегъл поглед — поредният симптом за растящата бездна между двата вида. И двамата вече бяха прочели онзи тревожен доклад за убийството на двоен агент хуманоид при обстоятелства, които насочваха следата към Броей.
Той тръгна към председателското място на масата за конференции, чукна шифта на комуникатора си и се обърна към екрана, предназначен специално за него.
— Съберете Консисторията и се пригответе за съвещание.
Отговорът дойде като изопачено бръмчене, процеждащо се през модификаторите и коничния заглушител. Гар, застанал в другия край на залата, не долови никакъв сигнал сред шумовете от комуникатора.
Докато чакаше членовете на Консисторията, Броей седна пред комуникатора, повика един свой помощник Гауачин и му заговори тихо с глас, видоизменен от коничния заглушител.
— Започнете превантивна проверка на позициите на всички хуманоиди, които могат да крият опасност за нас. Използвайте план „Д“.
Броей хвърли поглед към Гар. Устата на хуманоида помръдна беззвучно. Явно бе вбесен от коничния заглушител и неспособността си да разбере какво точно прави Броей. Гауачинът продължи да говори на помощника си.
— Искам специалните части да бъдат разгърнати, както ви казах по-рано… Да…
Гар многозначително му обърна гръб и втренчи поглед в нощта.
Разговорът между Броей и помощника му продължи.
— Не! Трябва да включим дори и хуманоидите в това съвещание. Да, рапортът, който Гар е изготвил за мен. Аз също получих тази информация. Възможно е и други хуманоиди да се разбунтуват и да изтласкат гауачините от съседните квартали, а след това ще последват и репресии. Да, и аз си помислих същото, докато четях сводката.
Броей изключи коничния заглушител и модификатора. Трия току-що се бе появила на екрана му по извънредния канал, прекъсвайки разговора със служителя от отдела за сигурност. Тя говореше бързо и тихо; до ушите на Гар достигаха само откъслечни думи. Но подозрителността на Броей ставаше все по-очевидна. Той изслуша Трия и след това каза:
— Да… логично е да се предположи, че убийството е инсценирано да изглежда като дело на гауачин, защото… да, разбирам. Но тези разпръснати инциденти, които… Нима? Е, при такива обстоятелства…
Той остави мисълта си недовършена, но следващите му думи очертаха границата между гауачини и хуманоиди, дори и на най-високите нива на неговия Консултативен съвет.
— Трия, трябва сам да взема решение по този въпрос.
Докато Броей говореше, Гар придърпа един стол, постави го близо до комуникатора и седна. Електорът бе приключил с Трия, но веднага след това отново включи линията за поверителни разговори и въпреки че Гар седеше недалеч, защитният аудиоекран не му позволи да чуе нищо. Все пак бе на достатъчно разстояние, за да долови бръмченето на секретната система и този шум още повече го вбеси. Хуманоидът не се и опита да прикрие раздразнението си.
Броей го бе забелязал, но с нищо не показа дали одобрява или не близостта му.
— И аз така разбрах — рече той. — Да… ще издам необходимите заповеди веднага, щом свърша тук. Не… Съгласен. Така ще бъде най-добре. — И изключи линията. Досадното бръмчене спря.
— Джедрик има намерение да изправи гауачините и хуманоидите един срещу друг — каза Гар.
— Ако е така, значи, че тя отдавна е подготвяла тази тайна операция — отвърна Броей.
Думите му бяха многозначителни. Намекваше за заговор по върховете, за непредвидени опасности и за възможността всички да бъдат пометени от всевъзможни инерционни сили.
— Значи според теб положението ще се влоши — рече Гар.