— Надявам се.
Гар го изгледа продължително и накрая кимна:
— Да.
Очевидно Броей предпочиташе една по-ясна ситуация, при която развоят на събитията щеше да бъде предвидим. Той беше подготвен за това. Щом Броей преценеше, че нещата са придобили достатъчна яснота, щеше да се възползва от безспорната си власт, за да извлече колкото се може по-голяма изгода, докато траеха вълненията.
Гар наруши мълчанието.
— Но ако не сме разбрали правилно намеренията на Джедрик…
— Страданията на невинните са в наша полза — отбеляза Електорът, перифразирайки част от едно старо и известно на всеки досейдиец правило.
Гар довърши мисълта му вместо него.
— Но кои са невинните?
Преди Броей да успее да отговори, проблесна екранът му с лицата на всички членове на Консисторията, всяко едно от тях в отделно малко квадратче. Броей проведе съвещанието бързо, като почти не позволи да го прекъсват. Не последваха никакви домашни арести, нито пък директни обвинения, но думите и поведението му явно разделяха двата вида. Когато той свърши, Гар си представи хаоса и стълкновенията, които се вихреха сега в Чу, докато хората на властта прегрупираха силите си.
Без да знае точно защо, Гар почувства, че Джедрик очаква именно това; Броей допускаше грешка, като засилваше напрежението между гауачини и хуманоиди.
Електорът изключи комуникатора и се обърна към него. В поведението му се четеше изключителна предпазливост.
— Трия ми каза, че Джедрик не може да бъде открита.
— А нима не очаквахме това?
— Може би, да. — Броей изду бузи и изпухтя. — Онова, което не разбирам, е как един обикновен Свързочник е успял да се изплъзне на хората ми и Трия.
— Според мен ние подценихме Джедрик. Ами ако тя идва от… — Брадичката на Гар се стрелна към тавана.
Броей се замисли над тази възможност. Той бе надзиравал лично разпита на Бахранк в един таен пост в сърцето на Хълмовете на Консисторията, преди да го повикат в щаб-квартирата. Пристигащите един след друг рапорти говореха за проблем, пред който градът се бе изправял и преди, но мащабите този път бяха различни. Информацията на Бахранк не отговори на очакванията. Просто беше докарал агента от Периферията на такъв и такъв адрес. (Отделът за сигурност не успя да провери достоверността на тези сведения навреме заради бунтовете). Очевидно Бахранк говореше истината. Съществуваше възможност периферите да се опитват да построят свой собствен град отвъд планините. Според Броей това бе малко вероятно. Неговите източници в Периферията като цяло се бяха оказали надеждни, а специалният му агент не го беше подвеждал никога. Освен това едно такова начинание изискваше огромни хранителни запаси, които без изключение подлежаха на обща отчетност. А тя в края на краищата бе работа на Свързочника, защо тогава… Не, не звучеше правдоподобно. Периферията се препитаваше с най-нискокачествените отпадъци на Чу и онова, което можеше да бъде изтръгнато от отровната почва на Досейди. Не… Бахранк грешеше. Този Маккай бе странен тип, по по съвсем друг начин. А Джедрик навярно е знаела това преди всички останали… с изключение на него самия. Главният въпрос оставаше: кой й бе помогнал?
Броей въздъхна.
— Ние отдавна работим заедно, Гар. Човек с твоята власт, който е започнал пътя си от Периферията и е минал през Развъдниците…
Гар разбра. Току-що Броей му бе казал, че подозренията му са засилени. Между тях никога не бе имало истинско доверие, но този път ставаше дума за нещо различно — нито един от двамата не говореше открито, в думите им нямаше нищо определено или категорично и въпреки това всичко бе ясно. Това вече не беше лукавство, а чисто и просто досейдийски начин на общуване.
Известно време Гар не знаеше какво да предприеме. Възможността да се стигне до подобна ситуация винаги бе съществувала, но дългото запазване на това статукво бе приспало бдителността му, вкарвайки го в опасна зависимост. Трия бе най-важният му коз. Той се нуждаеше от нея именно сега, но в този критичен момент пред дъщеря му стояха далеч по-важни задачи.
Гар си даваше сметка, че ще се наложи да форсира плановете си, призовавайки всички свои подчинени и подвластни. Вниманието му бе привлечено от шума на многобройните забързани стъпки по външния коридор. Навярно нещата се развиваха по-устремно, отколкото бе очаквал.
Той стана и погледна разсеяно през прозореца към стръмните скали на Периферията, очертани върху нощното небе като тъмни силуети. Чакайки Броей, бе наблюдавал спускането на мрака и малките оранжеви точици светлина — огньовете на Периферията. Гар познаваше тези огньове, познаваше вкуса на храната, която се готвеше на тях, познаваше убийствената монотонност, властваща над живота в ония райони. Може би Броей си мислеше, че ще избяга отново там? Не, той разполагаше с друга алтернатива и Електорът щеше да се изненада, когато научи за нея.