— Сега трябва да тръгвам — отсече Броей. Изправи се и се заклатушка към вратата. Всъщност думите му трябваше да бъдат изтълкувани по следния начин: „Не искам да те заваря тук, когато се върна.“
Гар продължи да се взира през прозореца. Изглеждаше потънал в някакъв яростен блян. Защо се бавеше рапортът на Трия? В залата влезе един от помощниците на Броей, гауачин, и започна да прелиства документите в края на масата.
Тази погълнатост на Гар продължи не повече от пет минути. Малко по-късно той сякаш дойде на себе си, обърна се и излезе от стаята.
Изваден от равновесие заради онова, което бе убеден, че трябва да направи, Гар зави наляво и закрачи по коридора към стаята, където знаеше, че ще намери Броей. Трима гауачини с лентите на отдела за сигурност го последваха, но без да му попречат. Вратата се охраняваше от други двама, но и те се поколебаха да го спрат. Електорът, който не бе очаквал Гар да го потърси, не бе дал никакви конкретни разпореждания. Именно на това разчиташе и той самият.
При влизането му Броей обясняваше нещо на група гауачини, надвесен над маса, отрупана с карти. Под жълтото сияние на осветителните тела върху картите играеха променливи сенки, докато приведените помощници си водеха бележки. Неочакваната визита свари Електора неподготвен.
Гар заговори, преди Броей да успее да го отпрати:
— Ти все още имаш нужда от мен, за да не направиш най-голямата грешка в живота си.
Другият се изправи без да пророни дума, но поканата към Гар да продължи бе очевидна.
— Джедрик си играе с теб и те използва като свое оръдие. Вършиш тъкмо онова, което тя иска.
Броей изпухтя. Последвалото свиване на рамене вбеси Гар.
— Днес, когато дойдох тук, Броей, аз взех определени предпазни мерки, в случай че решиш да упражниш насилие над мен.
Отново влудяващото гауачинско свиване на рамене. Всичко това бе толкова банално. Интересно докога този посредствен хуманоид ще бъде жив и на свобода?
— Ти никога няма да разбереш какво съм направил за да се подсигуря срещу теб — продължи Гар. — Не съм подвластен на никакви наркотици. Аз съм предпазлив човек, Броей, и естествено разполагам с няколко начина да умра, преди твоите специалисти по болката да победят разсъдъка ми. Направих всичко, което можеш да предположиш, че ще направя… и нещо повече. Нещо което сега на всяка цена трябва да узнаеш.
— Аз също съм взел предпазни мерки, Гар.
— Разбира се. И допускам, че не зная какви са те.
— Какво предлагаш тогава?
Гар се изсмя тихо и с трудно подтиснато злорадство.
— Моите условия са ти известни.
Броей завъртя няколко пъти глава, жест, присъщ най-вече на хуманоидите.
— Да си поделим властта? Изненадваш ме, Гар.
— Предстоят ти още по-големи изненади. Не знаеш какво всъщност съм направил.
— И какво е то?
— Не е ли по-добре да обсъдим това някъде другаде?
Броей обиколи помощниците си с поглед и им махна да напуснат.
— Ще говорим тук.
Гар изчака затварянето на вратата след последния от помощниците на Броей.
— Навярно знаеш за фанатичните убийци, които сме подготвили в анклавите на хуманоидите.
— Ние можем да се справим с тях.
— При подходяща мотивация фанатиците умеят да пазят големи тайни, Броей.
— Несъмнено. Да не би сега да се каниш да ми разкриеш една такава тайна?
— В продължение на години моите фанатици живяха с намалени дажби, съхранявайки и изнасяйки остатъка в Периферията. Сега ние разполагаме с мегатонове храна. Имаме и цяла една планета, където да скрием запасите си, така че никога да не ги намерите. Всичката тази храна е от Чу, до последното късче, и ние ще…
— Друг град!
— Нещо повече. Ние притежаваме всички оръжия, които са в арсенала на Чу.
Гръдните кухини на Броей почти позеленяха от гняв.
— Значи ти никога не си се отказвал от Периферията?
— Родените там не могат да я забравят.
— След онова, което Чу направи за теб…
— Доволен съм, че не ме обвини в богохулство.
— Но ние имаме мандат, даден ни от Боговете на Воала!
— Разделяй и владей, продължавай да разделяш и владей още по-безусловно, разсечи обществото на късове и властвай абсолютно.
— Не това имах предвид. — Броей на няколко пъти си пое дълбоко въздух и възвърна спокойствието си. — Един град и само един град. Това е нашият мандат.
— Но другият град ще бъде построен.