— Наистина ли?
— Ние изкопахме подземните цехове на фабрики, за да си подсигурим оръжия и храна. Ако посегнеш на нашите хора в Чу, ще те нападнем отвън, ще разрушим стените ти и…
— Какво е твоето предложение?
— Оказване на съдействие за разделянето на двата вида, един град за гауачините и един за хуманоидите. Какво ще правите в Чу си е ваша работа, но мога да ти кажа, че ние от новия град ще премахнем Демопола и неговата аристокрация.
— И ще издигнете нова?
— Може би. Моите хора са готови да умрат за нашата обща цел — свободата. Телата ни няма да принадлежат повече на Чу!
— Значи затова всичките ти фанатици са родени в Периферията.
— Виждам, че още не разбираш, Броей. Моите хора не просто са родени в Периферията; те са готови и дори изпълнени с желание да умрат за своята мечта.
Броей се замисли. Това бе труден казус за един гауачин, чиято неспокойна, заради Гралуза, съвест винаги се трансформираше в дълбоко уважение към стремежа за оцеляване. Съзираше смисъла в думите на Гар и в съзнанието му изплува образът на вълни от човешка плът, стоварващи се върху всяка сграда, нехаейки за болката, смъртта и оцеляването. Те наистина можеха да превземат Чу. Мисълта за безчетните и готови на саможертва пришълци от Периферията го изпълни с дълбока тревога. За да я прикрие, бе необходимо желязно самообладание. Не се съмняваше ни най-малко в думите на Гар. Друго и не можеше да се очаква от този мършав перифер. Но защо му разкриваше всичко това именно сега?
— Джедрик ли ти заповяда да ме подготвиш за…
— Джедрик не е част от нашия план. Тя усложнява нещата, но разпалваният от нея конфликт може да послужи по-добре на нас, отколкото на теб.
Броей претегли тези думи, съпоставяйки ги с онова което знаеше за Гар, и реши, че хуманоидът до известна степен има основание. Главният въпрос обаче все още оставаше без отговор.
— Защо?
— Аз не съм готов да пожертвам хората си — рече Гар.
Това звучеше донякъде правдоподобно. Съветникът му бе доказал многократно, че е способен да взима трудни решения. Но без съмнение сред неговите орди от фанатици имаше опитни воини, които той предпочиташе да не губи… все още не. Да, това бе мисловният модел на решението му. А Гар вероятно познаваше и дълбокото уважение към живота, което се раждаше в гърдите на един гауачин след безумието около подбора на малките. Гауачините също можеха да взимат кървави решения, но вината… о, вината… Гар разчиташе именно на това чувство за вина. И може би възлагаше на него прекалено големи надежди.
— Предполагам, не очакваш от мен да взема открито и активно участие в твоя проект за град в Периферията?
— Ако не активно, то пасивно.
— И настояваш да си поделим управлението на Чу?
— Временно.
— Изключено!
— По същество, ако не формално. Не е задължително да се дава гласност.
— Ти си мой съветник.
— Нима искаш да разпалиш война между нас, а в това време Джедрик да дебне в очакване, възползвайки се от всеки неуспех?
— А-а… — Броей кимна.
Ето какво било! Гар бе извън аферата Джедрик. Той се страхуваше от нея, дори повече от нея, отколкото от самия него. Значи трябваше да бъде предпазлив. Гар не се плашеше лесно. Какво ли знаеше той за тази Джедрик? Сега вече имаше достатъчно основания за компромис. Висящите въпроси можеха да получат отговор по-късно.
— Ще продължиш да бъдеш мой главен съветник — рече Броей.
Да, това беше вариант. Гар прие съгласието му с отсечено кимване.
След този компромис Електорът почувства празнота в храносмилателните си възли. Гар разбираше, че е бил принуден да признае страха си от Джедрик. Хуманоидът можеше да бъде сигурен, че Броей ще се опита да неутрализира неговия проект за град в Периферията. Но обхватът на замисъла му далеч надхвърляше очакваното, оставяйки прекалено много неизвестни. Никой не можеше да взима правилни решения без достатъчно информация. Гар бе разкрил определени неща, но не получи нищо в замяна. Това не бе в неговия стил. Дали все пак предположенията дотук бяха верни? Броей знаеше, че ще се наложи да провери това и да използва някои сведения като примамка.
— От известно време са зачестили мистичните обреди сред гауачините в Развъдниците…
— Известно ти е, че няма смисъл да ми пробутваш тези религиозни щуротии!
Гар наистина се ядоса.
Броей прикри задоволството си. Гар все още не знаеше (или не приемаше), че понякога Богът на Воала може да създава илюзии сред паството си, че беседва с миропомазаните и дори отговаря на някои от въпросите им.
Много неща станаха ясни тук — повече, отколкото съветникът му подозираше. Бахранк бе прав. И Джедрик навярно знаеше за проектите на Гар. Възможно беше тя да е искала Броей да научи за това и сетне да е подмамила Гар да разкрие плана си. Ако бе разбрал този ход, причината за страховете му бе налице.