С каква цел?
— Възможно ли е да ни подслушват? — попита той.
— Не и моите врагове на Досейди.
Той се замисли над думите и. Въпросът дали някой отвъд Стената на Бога може да чуе разговора им бе оставен открит. Маккай сви нерешително устни. Имаше нещо нелепо в лекотата, с която му бяха отнели комплекта… и все пак, какво друго му оставаше? Те нямаше да успеят да вземат нищо от чантата и някой там навън, един от подчинените на Джедрик, щеше да умре. Това можеше я да поотрезви. Реши да печели време.
— Толкова много неща бих могъл да ти кажа. Толкова много. Просто не зная откъде да започна.
— Започни с това как премина през Стената на Бога.
Да, може би щеше да успее да я смути с едно свободно описание на кейлбаните и пространствените врати. Нищо от опита й тук на Досейди не би могло да я подготви за подобни явления. Маккай си пое дълбоко въздух. Тъкмо щеше да заговори, когато някой почука на вратата.
Джедрик му даде знак да изчака, наведе се над масата и отвори. Един слаб и сух младеж с огромни очи, високо чело и оредяла светла коса се вмъкна вътре и остави чантата му на масата пред Джедрик.
— Не беше много трудно — рече той.
Маккай се вторачи в комплекта, не вярвайки на очите си. Чантата бе отворена и всичките вещи в нея бяха изложени на показ, съвършено изправни.
Джедрик посочи на младежа срещуположното място. Сетне посегна към лъчемета.
Маккай не можа да се сдържи.
— Внимавай! Това е опасно!
— Не викай, Маккай. Не знаеш какво значи опасност.
Тя взе лъчемета, разгледа го, сетне го върна точно на мястото му и погледна към младежа.
— Е, Стиги, слушам те.
Момчето се зае да изважда уредите един след друг, говореше бързо, боравейки с всеки от тях вещо и точно.
Маккай положи всички усилия да проследи разговора им, но те използваха някакъв непонятен код. Израженията на лицата им обаче бяха достатъчно красноречиви. Повече от въодушевени. Каквото и да разказваше Стиги за опасните играчки в чантата на Маккай, явно разкритията му щяха да облагодетелстват и двамата.
Несигурността, която Маккай бе усетил по време на пътуването с Бахранк, се засили. Това усещане нарасна у него като болест: неспокоен стомах, бодежи в гърдите и накрая остра болка през челото. Известно време си мислеше дали не е станал жертва на някаква неизвестна досейдийска зараза. Причината не би могла да бъде в храната, защото все още не бе ял нищо. Докато наблюдаваше Джедрик и Стиги, той разбра по собствените си реакции, че подсъзнателно се опитва да отхвърли някаква догадка или сбор от предположения, които бе приемал безусловно. Помъчи се да изчисти ума си и да не се впуска в подробности. Нека съзнанието му да попива, каквото пожелае. Така щеше да е в състояние да преценява нещата хладнокръвно.
Досейди изискваше от всеки студени и брутални решения. Без изключение.
Да, наистина… той бе смятал, че някой ще загине при отварянето на комплекта. Но от друга страна, те знаеха за опасността. Възможно беше да им е помогнал, когато ги предупреди. Сигурно.
Аз трябва да стана точно като тях, иначе няма да оцелея… камо ли да успея.
Стори му се, че изпитва на свой гръб страховете на Арич и проумя отчаянието на гауачините. Какъв ужасяващ плацдарм на властта!
Джедрик и Стиги приключиха с разговора си около комплекта. Стиги се изправи с чантата в ръка и най-сетне заговори с думи, познати на Маккай.
— Да, няма време за губене.
Сетне младежът излезе от стаята.
Джедрик се обърна към Маккай. Благодарение на комплекта и съдържанието му тя бе получила отговор на най-важния въпрос, касаещ него и подобните му. Хората отвъд Стената на Бога бяха изродени потомци на изобретилите тези уреди. Това бе единственото разумно обяснение. Почти изпитваше жал към агента. Но подобни чувства бяха недопустими. Той трябваше да разбере, че няма никакъв друг избор, освен да и се подчинява.
— А сега, Маккай, очаквам от теб отговор на всички мои въпроси.
— Да.
Джедрик разбра, че вече е готов да й окаже пълно съдействие.