— Маккай, аз съм твоят учител.
Остана безмълвен. Бе с ниска талия, стройна и грациозна. Върху кремавата й кожа от лявата страна на срамния триъгълник имаше два белезникави белега.
— Съблечи си дрехите — каза Джедрик.
Той преглътна.
Тя поклати глава.
— Маккай, Маккай, за да оцелееш тук, трябва да станеш досейдиец. Нямаш много време. Съблечи си дрехите.
Маккай се подчини, без да знае какво да очаква.
Джедрик го наблюдаваше внимателно.
— Кожата ти е по-светла на местата, където нямаш загар от слънцето, отколкото си мислех. Утре ще изсветлим лицето и ръцете ти.
Маккай погледна ръцете си, проследявайки оставената от маншетите му отчетлива линия. Тъмна кожа. Припомни си разговора с Бахранк около тъмната му кожа и мястото, наречено Пайлашката врата. За да прикрие необичайната си стеснителност, той вдигна очи към Джедрик и я попита за Пайлашката врата.
— Значи Бахранк ти е споменал за това? Е, беше една глупава грешка. Периферията изпрати десантни отряди и последваха необмислени заповеди за отбраната на Вратата. Оцеля само един взвод, всичките тъмнокожи като теб. И съвсем естествено се появиха подозрения, че е имало предателство.
— О!
Маккай неволно бе насочил погледа си към леглото. То бе застлано с тъмнокафява кувертюра.
Джедрик тръгна напред, заобикаляйки леглото. Спря се на по-малко от една ръка разстояние… кремава плът, пищни гърди. Той вдигна очи към лицето й. Беше с половин глава по-висока от него. Чертите й излъчваха хладна веселост.
Мускусното ухание му оказа неочаквано силно възбуждащо въздействие. Тя погледна надолу, забеляза това, засмя се и се хвърли върху му, събаряйки го на леглото. При падането тялото й се озова върху неговото — горещо, стегнато и искащо.
Това бе най-странното сексуално преживяване в живота на Маккай. Не любене, а стихийно нападение. Когато се опита да я погали, тя стана още по-яростна и дива. През цялото време по особен начин се опитваше да му достави удоволствие, дебнейки и следейки всяка негова реакция. Когато всичко свърши, той легна изтощен по гръб. Джедрик седна на края на леглото. Завивките бяха в ужасен безпорядък. Тя взе едно одеяло, хвърли го на пода, изправи се и се обърна да го погледне.
— Ти си много потаен и лукав, Маккай.
Той си поемаше дъх на пресекулки, оставяйки я без отговор.
— Опита се да ме заблудиш с нежност — обвини го тя. — По-добре, че отрано направи този опит. Това няма да ти върши работа.
Маккай събра сили да стане и да пооправи леглото. Рамото го болеше там, където го беше одраскала. Усещаше болка от ухапване по врата. Вмъкна се в леглото и дръпна завивките до брадичката си. Тя беше луда, абсолютно луда. Безумна.
Малко по-късно Джедрик отклони погледа си. Сетне донесе хвърленото на пода одеяло, метна го върху леглото и се уви в него. Маккай усещаше съвсем ясно вторачените й очи, озадаченото и намръщено изражение.
— Разкажи ми за връзките между жените и мъжете на вашите светове.
Той й изброи няколко любовни истории, борейки се през цялото време със съня. Беше му трудно да прикрие широките си прозявки. Междувременно Джедрик го потупваше по рамото.
— Не ти вярвам. Измисляш си.
— Не… не. Истина е.
— Казваш, че имаш свои собствени жени там?
— Мои собствени жени… Е, не е точно така, те не са моя собственост… ъ-ъ, аз не ги притежавам.
— А децата?
— Какво децата?
— Как се отнасяте към тях, как ги възпитавате?
Той въздъхна и разказа набързо няколко случки от детството си.
След известно време тя го остави да спи. През нощта Маккай на няколко пъти се будеше със съзнанието за странното легло в тази странна стая; Джедрик тихо дишаше до него. По едно време му се стори, че раменете й се тресат в сподавени хлипове.
Малко преди зазоряване от съседната сграда се разнесе писък, ужасяващ вик на агония, достатъчно силен, за да събуди всички освен най-бездушните и уморените. Маккай долови промяната в дишането на жената до него. Той остана да лежи напрегнат и нащрек в очакване на втори писък или на някакъв друг звук, който да обясни предишния. Заплашителна тишина обгръщаше нощта. Представи си реакциите на хората в околните сгради — някои от тях се бяха сепнали, без да знаят (или може би нехаейки) какво ги е събудило; онези с по-опънатите нерви навярно бяха потънали отново в неспокоен сън.
Най-накрая Маккай седна на леглото и се взря в сенките на стаята. Тревогата му се предаде и на Джедрик. Тя се претъркули и го погледна в бледата утринна светлина, която едва пропълзяваше в тъмната стая.
— В Развъдниците се чуват много неща, но човек се научава да не им обръща внимание.
Думите й прозвучаха почти помирително, като извинение и приятелски жест.