Малко по-късно Кейланг каза:
— Какво означава това, учителю?
— Ще бъдеш натоварена със задачата да се превърнеш във втори Маккай, подчинявайки се на Гауачинскчя Закон. Той се адаптира! Не си ли го забелязала? Способен е да те победи — и теб, и нас — по такъв начин, че цялата рийвска общност да го обсипе с хвалебствия за победата му. Това е недопустимо. Залогът е твърде голям.
Кейланг трепна, появиха се и други признаци на раздразнение.
— Но аз съм рийв.
— Когато излезеш на Съдебната арена, повече не можеш да бъдеш рийв.
Тя си пое въздух на пресекулки и уталожи емоциите си.
— Ако заприличам прекалено много на Маккай, не се ли страхуваш, че мога да се разколебая, когато дойде моментът да го убия?
— Маккай не би се поколебал.
Кейланг се замисли над думите му.
— Следователно има само една причина да ме изберете за тази задача.
Арич я изчака да се доизкаже.
— Ние, рийвите, сме най-добрите във вселената, що се отнася до това да вникнем в поведението на другите — било то открито или прикрито.
— И не се осмелявай да разчиташ на предполагаеми задръжки, каквито той може да няма!
След дълго мълчание Кейланг каза:
— Ти си по-добър учител, отколкото предполагах. Може би си по-добър, отколкото дори самият ти предполагаш.
Техният закон! Той е опасна основа за тентични традиции. Той не е нищо повече от средство да се оправдае един фалшив морал!
Докато се обличаха под бледата утринна светлина, проникваща през единствения прозорец, Маккай реши да разбере какво има предвид Джедрик, когато му каза, че ще бъде негов учител.
— Ще отговориш ли на евентуални мои въпроси за Досейди?
— Не.
Какво искаше да скрие от него? Отговорът дойде веднага: онези области, в които се чувстваше силна и от които черпеше власт.
— Ще се почувства ли някой обиден за това… че правихме секс?
— Да се почувства обиден? Защо трябва някой да се почувства обиден?
— Аз не…
— Отговори на въпроса ми!
— Защо трябва да отговарям на всеки твой въпрос?
— За да останеш жив.
— Ти знаеш вече всичко, което можех…
Джедрик подмина оправданието му.
— Значи хората от твоя Съюз на Разума понякога негодуват, когато разберат за сексуалните връзки на другите. В такъв случай те не знаят как да използват секса, за да печелят власт.
Маккай примигна. Нейният бърз и светкавичен анализ имаше направо опустошително въздействие.
Тя се взря дълбоко в очите му.
— Какво би правил без мен, Маккай? Още ли не си разбрал, че онези, които са ти възложили тази задача, са те изпратили тук на смърт?
— А може би не са изключвали възможността да оцелея по някакъв начин?
Джедрик претегли думите му. Да, тя също бе решила да помисли над това по-късно. И наистина, възможно беше Маккай да има скрити качества, които въпросите й не бяха успели да разбулят. В момента обаче я дразнеше мисълта, че не знае достатъчно за Съюза на Разума, за да подложи това на проверка. Точно сега времето беше неподходящо. Неговият отговор я бе смутил. Струваше й се, че всяка възможна стъпка вече е била предрешена от сили, за които не знае почти нищо. Водеха я за носа, може би точно както тя водеше Броей… или както тези загадъчни гауачини от Съюза на Разума очевидно водеха Маккай… клетия Маккай. Тя се отказа от тези разсъждения като безплодни. Явно трябваше веднага да се заеме със скритите таланти на агента. Всичко, каквото откриеше, щеше да хвърли светлина върху неговия Обединен Разум.
— Маккай, аз притежавам голяма власт сред хуманоидите и дори сред част от гауачините в Развъдниците… а и другаде. За тази цел поддържам военна сила, включително и бойци, които използват хладни оръжия.
Той кимна. Тонът й беше като на лектор, но Маккай го приемаше безропотно, давайки си сметка за грижите, с които тя го обгражда.
— Първо ще отидем до една тренировъчна площадка, където дават необходимата подготовка на моите бойци.
Обръщайки се, Джедрик го поведе към коридора и надолу по стълбите, които минаваха покрай клетката. Маккай си спомни за Пчарки и за онова колосално разхищение на пространство с клетката в средата.
— Защо държиш Пчарки затворен? — попита той Джедрик.
— За да избягам.
Отказа да даде допълнителни разяснения към този странен отговор.
Малко по-късно излязоха на един двор, притиснат от солидните стени на високи сгради. Високо горе се виждаше квадратче небе. Стъклените тръби по стените осигуряваха оскъдно осветление. Два отряда стояха строени един срещу друг в средата на двора. Бяха хуманоиди, мъже и жени, всички въоръжени с някакви тръби, в единия край на които имаше издатини, доближени до телата им. Около двата отряда стояха други хуманоиди на позиции, удобни за наблюдение. До вратата, през която Джедрик и Маккай бяха минали, имаше пропускателен пункт с писалище.