— Това са бойни групи — каза Джедрик, посочвайки войниците.
Сетне се обърна и размени няколко думи с двамата младежи на пропускателния пункт.
Според грубата сметка на Маккай войниците бяха около двеста. Беше очевидно, че всичко е спряло заради присъствието на Джедрик. На агента му хрумна мисълта, че тези младежи едва ли са напълно подготвени за жестоката кървава реалност на Досейди. Това го накара да направи преоценка на собствените си възможности.
Поведението на Джедрик при разговора и с двамата мъже му подсказа, че тя ги познава добре. Следяха внимателно всяка нейна дума. Възрастта им не предполагаше отговорните постове, на които бяха назначени.
По един подтискащ начин плацдармът му напомняше за други подобни съоръжения, каквито бе виждал в най-затънтените кътчета на Обединения Разум. Военните игри представляваха постоянна съблазън за няколко биологични вида — съблазън, която БюСаб до този момент успяваше да пренасочва към неща като оръжейния фетишизъм например.
Освен вездесъщата воня, Маккай долавяше и слабото ухание на готвена храна. Подсмъркна.
Обръщайки се към него, Джедрик каза:
— На новобранците току-що бе раздадена храна. Това е част от заплащането им.
Очевидно бе прочела мислите му и сега очакваше от него някаква реакция.
Маккай огледа плацдарма. Току-що им е била раздадена храна? По земята не се виждаше нито трошичка. Спомни си за грижовното отношение към храната в ресторанта, на което не бе обърнал достатъчно внимание.
Джедрик отново с лекота прочете мислите му.
— Нищо не се пропилява — подметна тя.
Сетне се обърна с гръб към него.
Маккай проследи погледа й. В далечния край на двора стояха четири жени с оръжия в ръцете. Той веднага фокусира вниманието си върху онази вляво, хумаиоид на средна възраст. Тя носеше… не, това беше невъзможно, но…
Джедрик тръгна през площадката към същата тая жена. Маккай я последва с поглед, прикован в оръжието й. Беше уголемен вариант на лъчемета от неговия комплект! Джедрик размени няколко думи с жената.
— Този ли е новият?
— Да. Стига го донесе сутринта.
— Върши ли работа?
— Според нас, да. Фокусира експлозията с по-голяма концентрация от нашите оръжия.
— Добре. Продължавайте.
Близо до стената зад жените имаше и други военни. Възрастен еднорък мъж се опита да привлече вниманието на Джедрик, която бе тръгнала с Маккай към близката врата.
— Би ли могла да ни кажеш…
— Не сега…
Щом тръгнаха по коридора зад вратата, Джедрик спря и се обърна с лице към Маккай.
— Впечатлението ти за нашето обучение? Веднага!
— Не е достатъчно разностранно.
Очевидно тя изучаваше инстинктите му, изисквайки неподправени и неконтролирани от разсъдъка реакции. Отговорът накара лицето й да пламне — емоционална откритост, която той щеше да се научи да цени много по-късно. След малко Джедрик кимна.
— Те са десантен отряд. Функциите на един десантен отряд трябва да бъдат заменяеми. Чакай тук.
Тя се върна на плацдарма. Наблюдавайки я през отворената врата, Маккай я видя да разговаря с жената с лъчемета. Сетне се върна и му кимна одобрително.
— Нещо друго?
— Те са ужасно млади. Трябва да назначиш няколко опитни офицери, които да обуздават опасното им безразсъдство.
— Да, погрижих се вече за това. От днес нататък, Маккай, всяка сутрин ще идваш с мен за около час. Наблюдавай обучението, но не се бъркай. Докладвай ми за впечатленията си.
Той кимна. Смяташе, че й е полезен; очевидно бе избрал вярната посока. Но тъй или иначе, това беше идиотско начинание. Тия безумни деца притежаваха оръжия, които можеха да направят от Досейди необитаема планета. В действията им се забелязваше и някаква атавистична приповдигнатост. Маккай не можеше да се изненада от това. Човешката психика беше склонна бързо да откликва на масовото насилие, както и на всяка друга принуда. Това явно бе свързано със сексуалността на хуманоидите, възбуда, произлизаща от най-примитивни времена.
Джедрик продължаваше да върви.
— Не се отдалечавай от мен.
Сега те се изкачваха по една вътрешна стълба и докато подтичваше след нея, Маккай установи, че мислите му се връщат непрекъснато към модифицирания лъчемет в ръцете на онази жена. Скоростта, с която бяха създали по-голям модел,беше изумителна. Още едно потвърждение, че страховете на Арич са основателни.