Когато стигнаха до края на стълбите, Джедрик почука кратко на една врата. В отговор се чу мъжки глас:
— Влез.
Вратата се отвори и Маккай се озова в малка празна стая с портал в дъното, който водеше към по-широко осветено помещение. Оттам долитаха нечии гласове, достатъчно тихи, за да бъдат неразбираеми. Малката стая бе обзаведена с ниска маса и пет неугледни стола. Нямаше никакви прозорци, но матираните абажури на тавана хвърляха светлина без сенки. Върху масата бе разстлан голям лист хартия с цветни графики.
Шумолене на някаква тъкан насочи вниманието на Маккай към портала. В стаята влезе ниска стройна жена с бяла блуза, посивяла коса и тъмни проницателни очи на човек, свикнал да заповядва, а след нея се появи малко по-висок мъж също с бяла блуза. Ако не беше лъскавочерната му коса, той би изглеждал по-възрастен от жената. Погледът му също бе заповеднически. Жената заговори:
— Извинявай, че се забавихме, Джедрик. Променяхме групирането на силите. В момента Броей не знае къде бунтовете могат да се трансформират в мащабни военни действия.
Унизителното раболепие в гласа й изненада Маккай. Тази жена се смяташе за много по-нископоставена от Джедрик. Мъжът възприе същия тон, посочвайки столовете.
— Седнете, моля. На тази карта е показано окончателното разположение на силите.
В момента, когато жената се извърна към него, Маккай долови остра, силна и донякъде позната миризма. Беше я усетил на няколко пъти, докато минаваха през Развъдниците. Жената продължи да говори, а в това време Джедрик и Маккай се настаниха на столовете.
— Това не е неочаквано. — Тя посочи скицата върху листа хартия.
Мъжът до нея се намеси.
— Ние вече на няколко пъти ти споменахме, че Трия е готова да премине на наша страна.
— От нея можем да очакваме само проблеми — отвърна Джедрик.
— Но Гар…
Оспорването дойде от страна на жената, ала Джедрик я прекъсна.
— Зная, Гар прави всичко, каквото тя му каже. Дъщерята ръководи бащата. Той мисли, че тя е най-изумителното нещо, което се е появило на този свят, и че е способна…
— Нейните качества не са предмет на този разговор — подметна мъжът.
Жената заговори още по-пламенно.
— Да, именно нейното влияние върху Гар…
— Нито един от тях не може да предвиди ходовете ми — рече Джедрик, — а аз предвидих техните.
Мъжът се наведе над масата, доближавайки лицето си до това на Джедрик. Изведнъж Маккай почувства в него един огромен и опасен звяр — опасен, защото действията му никога не можеха да бъдат изцяло предвидими. Докато говореше, ръцете му потрепваха.
— Ние ти разказахме подробно за всички наши разкрития, всеки наш източник, всяко наше заключение. Да не би сега да искаш да кажеш, че не споделяш нашата преценка…
— Вие не разбирате ситуацията — отвърна Джедрик.
Жената се отдръпна назад. Миг по-късно тя кимна. Джедрик заговори отново:
— Не за първи път се налага да правя преоценка на вашите заключения. Изслушайте ме: Трия ще изостави Броей, когато тя стане готова, а не когато той стане готов. Същото ще се случи с всеки, комуто тя служи, дори и с Гар.
Мъжът и жената извикаха в един глас:
— Да изостави Гар?
— Трия служи единствено на Трия. Никога не забравяйте това. И особено, ако премине на наша страна.
Мъжът и жената замълчаха.
Маккай се замисли над думите на Джедрик и още веднъж намери в тях потвърждение, че на Досейди има хора, които не преследват единствено лични цели. Тонът й бе недвусмислен — тя не одобряваше и не се доверяваше на Трия, защото Трия служеше единствено на егоистичните си амбиции. Следователно Джедрик (и тези двамата, ако можеше да се разчита на логиката) служеха на някаква неизвестна обща цел. Беше ли това някаква форма на патриотизъм, ориентиран към техния вид? Агентите на БюСаб винаги бяха нащрек за подобни опасни прояви на племенна психоза, не непременно за да ги смажат, а за да направят така, че те да не експлодират в смъртоносно за Обединения Разум насилие.
След известен размисъл жената с бялата блуза каза:
— След като не можем да спечелим Трия на наша страна… бихме могли да използваме нейната самостоятелност, за да я държим в ръцете си. — И добави: — Освен ако според теб не съществува възможност да я убедим, че ще победим Броей.
Жената прехапа долната си устна, на лицето й се изписа уплаха.
Очите на Джедрик станаха проницателни.
— Какво те безпокои?
Жената посочи картата на масата.
— Гар продължава да участва във взимането на важни решения. Не би трябвало да е така, но е. Ако той…
Мъжът се притече на помощ и заговори пламенно: