Броей втренчи поглед в празния екран на комуникатора си. Отново го бяха изиграли. Този проклет женски хуманоид! Насилието в града се люшкаше на ръба на истинската война — гауачини срещу хуманоиди. И все още нищо — ни вест, ни кост от складовете на Гар в Периферията… и тези негови нечестиви фабрики. Нестабилно положение, което не можеше да се задържи дълго.
Екранът на комуникатора просветна. Следваше доклад: ожесточени боеве недалеч от 21-ви вход, което означаваше, че броят на сраженията между двата вида по спорния периметър вече надхвърля сто. В доклада се споменаваше за нови оръжия и неуспешни опити да се пленят образци от тях.
Двадесет и първи вход?
Не беше далеч от мястото, където е бил забелязан Маккай…
Броей видя ситуацията в нова светлина. Обърна се към помощника си, който го изчакваше покорно пред картата.
— Къде е Гар?
Неколцина служители получиха спешни заповеди и хукнаха по коридорите. Но така и не откриха Гар.
— Трия?
Тя също беше в неизвестност.
Фанатиците на Гар все още пазеха неутралитет, но замисълът на Джедрик ставаше все по-ясен. Всички обстоятелства говореха за изключително прецизно познаване на слабостите в стратегията на Трия и Гар.
А аз си мислех, че съм единственият, който е забелязал това!
Броей се разколеба.
Защо Бог замълча, след като бе казал „Наблюдават ме“?
Електорът се чувстваше изигран и предаден в най-съкровената си същност. Странно, но това имаше очистителен ефект върху съзнанието му. Можеше да разчита единствено на себе си. Сега започна да съзира по-разгърнат замисъл в действията на Джедрик. Беше ли възможно да имат едни и същи цели! Тази възможност го изненада.
Отмести поглед към помощниците си, които притичваха в залата с отрицателна информация за местонахождението на Гар и Трия и започна да дава отсечени заповеди.
— Изтеглете нашите хора от всички Развъдници, без северозападния коридор. Подсилете тези позиции. Останалите да бъдат разположени по втория защитен пояс Не допускайте никакви хуманоиди в периметъра. Блокирайте всички проходи и входове. Действайте!
Последната дума бе изкрещяна, за да разсее колебанията на помощниците му.
Може би беше вече твърде късно. Сега разбираше, че бе позволил на Джедрик да го подведе и отвлече вниманието му. Без съмнение тя бе успяла да изгради в ума си почти съвършен симулативен модел на Броей. И бе извършила това в качеството си на Главен Свързочник! Просто невероятно. Към Гар и Трия изпитваше почти съжаление. Бяха като марионетки, танцуващи под вещите пръсти на Джедрик.
Но и аз не съм в по-добро положение.
Хрумна му, че симулативният модел на Джедрик е предвидил дори току-що направеното от него откритие. Завладя го чувство на възхищение.
Невероятно!
По-късно, след като укроти емоциите си, Броей издаде заповеди за евакуиране на женските гауачини във вътрешните укрепени Гралузи, които бе имал далновидността да подготви. Неговите хора щяха да му бъдат благодарни за това.
Оцелелите през следващите два часа.
Атаката на онези, които искат да умрат, е нещо, срещу което не може да бъде изградена съвършена защита.
На третата сутрин след пристигането си Маккай се чувстваше така, все едно че е прекарал целия си живот на Досейди. Планетата го бе погълнала напълно.
Той стоеше сам в стаята на Джедрик, взирайки се разсеяно в неоправеното легло. От него се очакваше да подреди къщата преди завръщането й. Маккай знаеше това. Сега вече разбираше какви са причините за страховете на Арич. Гауачините от Тандалур наистина можеха да унищожат това място, макар да разбираха, че по този начин ще създадат една кървава бездна, в която всяко разумно същество ще таи най-дълбоките си страхове. Сега това бе очевидно. По-неясно беше как Бягащият клан очакваше той да предотврати взимането на чудовищното решение.
Загадките оставаха.
Маккай си представи Досейди като злокачествен организъм, пазещ ревниво тайните си от него. Тази планета беше враг на Обединения Разум, но агентът установи, че емоционално е на нейна страна, което пък беше предателство спрямо БюСаб, спрямо клетвата му на легум, спрямо всичко. Но не можеше да се пребори с това чувство, нито пък да го игнорира. На Досейди бяха живели само няколко поколения, ала и през този кратък период животът тук бе получил специфичен облик. Чудовищен? Да, ако човек държеше прекалено много на драгоценните си митове. Планетата Досейди би могла да бъде най-голямата очистителна сила в историята на Обединения Разум.