Цялата идея за Съюза на Разума бе започнала да му се струва отблъскваща. И гауачините на Арич. Гауачинските Закони? Тези проклети Закони!
В стаята на Джедрик бе тихо. Болезнено тихо.
Той знаеше, че по улиците на Чу се водят ожесточени сражения между гауачини и хуманоиди. Докато беше с Джедрик, през плацдарма пренасяха тичешком ранени бойци. След това тя му показа своя команден пост — стая от другата страна на коридора над клетката на Пчарки. Маккай стоеше наблизо и наблюдаваше действията й, сякаш Джедрик беше шоузвезда, а самият той — зрител. Представлението бе главозамайващо. Броей ще направи това и това. Броей ще издаде такава и такава заповед. И всеки път докладите потвърждаваха колко точно е предугаждала ходовете на своя противник.
От време на време Джедрик споменаваше имената на Гар и Трия. Той усещаше неуловимата разлика в отношението и към двете съставки на този тандем.
На втората вечер Джедрик бе събудила сексуалните му апетити вещо и деликатно. Тя го превърна в свой шепнещ роб, а след това се надвеси над него, подпряна на лакът, и се усмихна хладно.
— Виждаш ли, Маккай, и аз мога да играя твоята игра.
За негова изненада тези думи отключиха цял един пласт от съзнанието му, неподозиран дори от него. Стори му се, че е разгърнала живота му, за да го подложи на опустошително наблюдение.
И наблюдателят беше той!
Другите същества създаваха трайни връзки и направляваха действията си в съответствие със солидна емоционална основа. Но той беше продукт на БюСаб, гауачините… и на събитията в живота му. Ставаше все по-ясно защо гауачините бяха избрали именно него за тази задача.
Бях разнебитена личност и те са можели да ме прекроят, както пожелаят!
Е, добре, гауачините все пак щяха да се изненадат, когато разберат какво са създали. Досейди беше доказателство за това. Възможно бе дори да не подозират за новото лице на Маккай.
У него назряваше ожесточение, което навярно бе пуснало кълнове още преди години. Самотата в собствения му живот, заедно с пълната отдаденост на БюСаб, бяха достигнали връхната си точка при съприкосновението със самотата на тази окована планета. В душата му бе кристализирала невероятна смесица от чувства, а в ума му се раждаха нови и нови, нажежени до бяло мисли.
Власт!
Ах, ето какво означаваше да си досейдиец!
Той отклони погледа си от студената усмивка на Джедрик и придърпа завивките над раменете си.
Благодаря ти, нежни учителю.
Подобни мисли се лутаха в ума му и на другата сутрин, когато започна да оправя леглото в самотната стая. След като бе му открила себе си, Джедрик поднови интереса му към него самия; тъкмо бе заспал, когато тя го събуди, за да го обсипе с нови въпроси.
Въпреки мрачното си настроение, Маккай все още се чувстваше задължен да наблюдава поведението й от всевъзможни ъгли. Нищо на Досейди не беше прекалено абсурдно. Трябваше да си изгради по-ясна картина на това общество и неговите движещи сили.
Преди да се върне в стаята, бе направил още една обиколка на плацдарма заедно с Джедрик. Там видя нови модификации на оръжията от своя комплект и разбра, че този двор е просто изпитателна площадка; по всяка вероятност заговорниците разполагаха и с други.
Още не й беше казал, че е възможно хората на Арич да унищожат населението на Досейди по насилствен начин. Призори Джедрик сама бе съсредоточила вниманието си именно в тази посока. Дори и докато деляха малката тоалетна срещу стаята й, тя продължаваше да настоява за отговора. Известно време той я парираше с въпроси за Пчарки. Поинтересува се каква е енергията, която тече по онази клетка. Едно от предположенията му предизвика изненадата на Джедрик.
— Пчарки знае нещо важно, което се надява да размени срещу свободата си.
— Какво те кара да мислиш така?
— Очевидно е. Ще ти кажа и друго: той е дошъл тук по своя воля… каквато и да е била целта му.
— Бързо се учиш, Маккай.
Тя му се присмиваше. Отговори и с гневен поглед.
— Е, добре! Не зная каква е била целта му, но може би и ти само си въобразяваш, че го знаеш.
За миг в очите й трепна заплаха, след това процеди през зъби:
— Твоите врати-трамплини ни докараха много глупаци, но Пчарки е най-големият сред тях. Аз зная причината за неговото появяване. И преди са идвали доста такива. А сега… има само един. Броей въпреки цялото си могъщество не може да намери своя Пчарки. И Кейла Джедрик е онази, която го прави безсилен.
Твърде късно разбра, че Маккай умишлено я бе тласнал към този изблик. Как беше постигнал това? За съвсем кратко време агентът бе разкрил удивително много. Опасно беше да подценява този уж наивен пришълец, дошъл отвъд Стената на Бога.