Джедрик хвърли поглед към куриера.
— Ти можеш да тръгваш.
Кимна по посока на конвоя.
— Вие също.
Маккай стоеше на необходимото разстояние и чакаше, но Джедрик не го отпрати. Разбра, че не само ще му позволят да остане, а и нещо повече — от него се очакваше да използва знанията си за света отвъд Стената на Бога. Джедрик бе отгатнала емоциите, които присъствието му бе породило: обичайното недоверие, предпазливост, търпение. И опасения, естествено.
Най-накрая дойде време и за пленниците. Джедрик се наведе напред и се вгледа първо в Трия, а после и в Гар. По погледа й Маккай разбра, че претегляше многобройните възможности, как да подходи към двамата. Освен това се стремеше да обтегне нервите им и скоро това даде резултат. Гар наруши мълчанието.
— Броей има дефиниция за хора като теб — поде Гар. — Той ви нарича „ракети“, което ще рече, че вие сте като фойерверки, които се стрелват към небето… и после падат.
Джедрик се усмихна мрачно.
Маккай разбра. Гар не владееше добре емоциите си. Това беше слабост.
— Много ракети в тази вселена умират, без да ги е видял някой — отвърна Джедрик.
Гар я погледна злобно. Явно отговорът не му се хареса. Той отклони очи към Трия, зърна изражението и и разбра, че е допуснал грешка.
Този път заговори Трия, на устните й играеше лека усмивка.
— Проявяваш личен интерес към нас, Джедрик.
На Маккай му се стори, че изведнъж е прекрачил някакъв праг, отвъд който се говореше на друг език. Трия бе истинска досейдийка и в думите й можеха да се прочетат много послания. Тя намекваше, че е наясно с възможностите за лично облагодетелстване, които Джедрик бе видяла в сегашната ситуация. За пореден път Маккай се изпълни със страхопочитание към особения досейдийски гений. Той пристъпи крачка напред. Около Трия витаеше и нещо друго… нещо странно.
— Какъв е този?
Тя се обърна към Джедрик, но трепването в очите й бе насочено към Маккай.
— Той има определена роля — отвърна Джедрик.
— Затова ли го държиш близо до себе си?
— Причината не е само една.
— Носят се слухове…
— Всеки използва онова, което му е под ръка.
— Възнамеряваш ли да имаш деца от него?
Джедрик се разтресе в беззвучен смях. Маккай разбра, че Трия безуспешно се опитваше да открие слаби точки.
— Размножителният период създава толкова много препятствия по пътя на една жена — отбеляза пленничката.
Тонът й умишлено предразполагаше към откровеност и Маккай зачака отговора.
Джедрик кимна.
— Всяко дете създава многобройни реперкусии през поколенията. Ние, които разбираме това, нямаме право да взимаме случайни решения.
Джедрик отклони погледа си към Гар, заставяйки Маккай да последва примера й.
На лицето на Гар ненадейно се появи угодническо изражение, което агентът изтълкува като уплаха и гняв. Но миг по-късно Гар се овладя. Той се втренчи в него, адресирайки думите си към Джедрик:
— Бихме ли имали полза от смъртта му?
Джедрик погледна Маккай.
Шокиран от прямотата на въпроса, той бе заинтригуван също така от местоимението „ние“, което Гар употреби. Плененият допускаше, че той и Джедрик имат обща кауза. Докато Джедрик претегляше това предположение, Маккай, изпълнен с въодушевление, видя ситуацията във всичките й нюанси. Откри и нещо друго и тогава разбра, че ще може да се отплати на търпеливата си учителка.
Трия!
Нещо в положението на главата й, интонацията и окончанията на нейния галач сякаш удариха струна в паметта му. Трия бе хуманоид, обучаван от панспечи — начинът, по който очите й изпреварваха завъртането на главата, специфичните ударения и жестикулациите при говорене. Но на Досейди нямаше панспечи. Или може би не беше така?
Маккай не издаде с нищо мислите си. Продължи да излъчва недоверие, предпазливост и търпение. Но в същото време се питаше дали не може да открие друга разхлабена нишка в тази заплетена мистерия. Видя, че Джедрик го наблюдава и без много-много да се замисля, й даде с очи един чисто досейдийски сигнал да го последва в съседната стая. Тя разчете знака му без никакво усилие и тръгна след него.
— Да?
Той и каза за подозренията си.
— Панспечите бяха онези, които могат да имитират телата на другите видове, нали?
— С изключение на очите. Техните очи са фасетни. Всеки панспечи, който може да се движи свободно и да наподобява телата на другите разумни видове, е само външно проявление на целия организъм, състоящ се от пет отделни тела. Свободният панспечи е носителят на егото, на идентичността, която се предава периодически на една от останалите четири разновидности. Според законите на панспечите всяко хирургическо фиксиране на егото в някое от телата се счита за престъпление.