Джедрик погледна към вратата.
— Сигурен ли си за нея?
— Белезите са налице.
— А тези фасетни очи не могат ли да бъдат маскирани?
— Да, има начини да се постигне това — контактни лещи или доста сложна операция. Но аз съм обучен да откривам подобни неща и мога да ти кажа, че онзи, който е подготвял Трия, не е Гар.
Джедрик го погледна.
— Броей?
— Гралузът е нещо прекалено свещено, за да укриеш в него инкубатор на панспечите, но… — Той поклати глава. — …не, не мисля. Съдейки по онова, което ми каза за Броей…
— Той е гауачин — съгласи се Джедрик. — Тогава кой?
— Някой, който е оказал влияние върху нея, докато е била съвсем малка.
— Желаеш ли да разпиташ пленниците?
— Да, но не зная тяхната потенциална стойност.
Джедрик не скри учудването си. Това бе изключително проницателна забележка в досейдийски стил. Онзи Маккай, когото смяташе, че познава, като че ли се беше превърнал непосредствено пред очите й в нещо друго. Все още не беше истински досейдиец, комуто да се довери напълно, но никога не бе предполагала, че ще постигне толкова много за толкова кратко време. Заслужаваше да получи подробна оценка на хода на боевете и относителните възможности на Гар и Трия. Джедрик изложи нещата в свойствения за досейдийците стил: прости думи, бърз, отсечен и крайно икономичен начин на изразяване, изискващ необходимия интелект от страна на слушателя.
Докато поглъщаше информацията, Маккай забеляза къде тя съкращаваше изложението си, за да го направи по-достъпно. В известен смисъл това напомняше реакциите на неговото ДР в Главната Централа. Можеше да се види в мислите й, да отгатне преценката й за себе си. Джедрик се отнасяше към него с уважение, примесено с известна нежност, подобна на онази, която родителят изпитва към детето си. Маккай знаеше също, че веднага щом се върнеха в другата стая, тя щеше да скрие нежността под маската на съвършена непроницаемост. И все пак тази нежност съществуваше. Но не смееше да се осланя на нея и да злоупотреби с доверието й, защото разбираше, че тогава тя ще изчезне завинаги.
— Готов съм.
Върнаха се в залата на командния пост. Този път Маккай знаеше по-добре как да действа. Взаимното безусловно доверие бе абсурд. Всичко се подлагаше на съмнение. Всичко трябваше да бъде под контрол. Единственото, което досейдийците си позволяваха открито, беше враждебното засвидетелстване на уважение. Те работеха заедно, за да оцелеят, или когато станеше до болка ясно, че съвместните действия ще бъдат от полза и за двете страни. Дори и обединени, оставаха крайни индивидуалисти. Отнасяха се подозрително към всеки дар, защото безкористните подаръци бяха илюзия. Най-сигурните взаимоотношения бяха онези, при които йерархичните ниши оставяха солидни и установени — минимална заплаха отгоре и отдолу. Всичко това напомняше на Маккай за поведението на хуманоидите — бюрократи от класическия период, преди пътуванията в открития космос. И за онзи етап от историята на междувидовите съюзи — дълго преди той да се появи на сцената — когато са били забелязани подобни симптоми, отстранени с помощта на БюСаб. Тогавашните бюрократи използвали всевъзможни мръсни трикове: подкупи, следене на противника, таен и открит шпионаж, разпалване на разногласия в опозицията, политически убийства, отвличания и изнудване. Малцина в Съюза на Разума не бяха чували за вече изчезналите Междупланетни Доставки.
Маккай спря на три крачки от пленниците. Първа заговори Трия:
— Решихте ли какво ще правите с нас?
— И двамата можете да ни бъдете от полза — рече той, — но ние имаме няколко въпроса.
Местоимението „ние“ не убягна от вниманието на Трия и Гар. Те едновременно погледнаха Джедрик, която стоеше невъзмутимо до рамото на агента.
Той се обърна към Гар:
— Трия наистина ли е твое дете, твоя родна дъщеря?
Пленничката изглеждаше изненадана. С помощта на новите си сетива Маккай разбра реакцията й — искаше да демонстрира, че не е притеснена от въпроса му и дори че той е в неин интерес. Гар обаче трепна уплашен. Според стандартите на Досейди бе направо потресен. В такъв случай Трия явно не беше негова родна дъщеря, но изглежда, че до този момент тя никога не бе поставяла под съмнение тяхната семейна връзка.