— Отговори — подкани го Маккай.
Тази досейдийска словесна пестеливост подейства на Гар като удар. Той отмести поглед към Джедрик. Разбра, че тя ще го чака, докато се подчини, което означаваше, че оставя без реакция както думите на Маккай, така и поведението на пленения.
Видимо сразен, Гар отново насочи вниманието си към агента.
— Живеех с две жени отвъд високите планини, бяхме само тримата. Опитвахме се да произвеждаме наша собствена чиста храна. Много хора от Периферията се бяха впуснали в това начинание през ония дни. Те рядко се завръщаха. Винаги нещо се случваше: растенията загиваха без причина, водоизточниците пресъхваха, едно или друго бедствие помиташе реколтата. Боговете са ревниви. Така казвахме тогава.
Той погледна Трия, която го наблюдаваше безизразно.
— Едната от двете жени умря през първата година. Другата се разболя по време на жетвата, но оцеля до идната пролет. Именно през този период… ние отидохме до градината… ха! Градината! Детето беше там. Нямахме никаква представа откъде е дошло. Момиченцето изглеждаше на седем-осем години, но реакциите му бяха на невръстно дете. Това се случва доста често в Периферита — съзнанието се отдръпва от непоносимата реалност. Ние го приехме в дома си. Понякога е възможно да върнеш такова дете към пълноценния живот. После, както ви казах, жената умря, реколтата беше слаба. Аз взех Трия и поех обратно към Периферията. Тежки времена бяха. Когато се върнах… легнах болен. Трия ми помогна. Оттогава не сме се разделяли.
Разказът на Гар трогна Маккай. Беше му трудно да скрие вълнението си. Не можеше да каже със сигурност дали е успял. Благодарение на новите си досейдийски сетива в тези пестеливо описани събития той бе прочел цяла семейна хроника, а по всяка вероятност тук ставаше дума за нещо съвсем обичайно за Периферията. Мислите му се насочиха към другите нюанси в разказа на Гар.
Обучена от панспечи!
Това беше ключът. Хората на Арич са искали да запазят чистотата на експеримента си — в него са можели да участват само два биологични вида. Но една панспечи-проба не би могла да навреди. Всичко беше съвсем просто. Взима се дете на хуманоид. Поставя се изцяло под влиянието на панспечите за период от седем-осем години. Сетне се подлага на селективно изтриване на паметта и накрая се предава на подходящи псевдородители от Досейди.
Но имаше и нещо друго — Арич бе излъгал, когато каза, че не знае почти нищо за Периферията, че Периферията е извън експеримента.
Докато разсъждаваше над всичко това, Маккай се върна в малката съседна стаичка. Джедрик го последва. Изчака го да събере мислите си. Когато свърши, погледна към вратата.
— Трябва да науча колкото се може повече за Периферията.
— Тези двамата са добър източник.
— Не са ли нужни за другите ти планове, за нападението срещу коридора на Броей?
— Плановете могат да се съчетаят. Ти ще отидеш с тях в анклава им като мой помощник. Това ще ги смути. Няма да знаят как да го изтълкуват. В същото време ще отговарят на въпросите ти и в объркването си ще разкрият доста неща.
Той се замисли над думите й. Да… Джедрик не се колебаеше да го изложи на опасност. Това бе окончателно послание до всички. Маккай щеше да бъде изцяло под властта на Гар и Трия. Джедрик сякаш казваше: „Виждате ли! Вие не можете да ми влияете, разигравайки картата на агента и грозящите го рискове.“ В известен смисъл това щеше да го закриля. По изключително заобиколен досейдийски начин положението на фигурите върху шахматната дъска го предпазваше от многото възможни опасности. Сега разбра какви са истинските чувства на Джедрик към него и не се сдържа да не заговори за това:
— Студеното легло е едно от нещата, които ненавиждам.
В очите й се появи мигновен блясък. Сетне усети лекото влажно докосване на устните и прегръдката й.
— Няма значение какво ще се случи с мен, Маккай; просто ни освободи!
При подходящ лост, опрян в подходяща точка, всеки разум може да избухне в изумително само-осъзнаване.
— Ако тя не допусне грешка или не открием някакво неочаквано предимство, ще бъде само въпрос на време да ни помете — отсече Броей.
Той седеше в своето орлово гнездо на най-високата точка от най-високата сграда сред Хълмовете на Консисторията. Бронираната овална стая имаше един-единствен прозорец на около петнадесет метра, точно срещу Броей, през който се виждаше как слънцето залязва между стените на каньона. От лявата му страна се намираше малка масичка с комуникатор. До нея чакаха четирима от офицерите му. По-голямата част от останалото пространство в стаята бе заето от карти, позиционни табла и други командни съоръжения, със съответните оператори край тях.