— Напуснете коридора! Направете го тихо и бързо. Изтеглете се към вътрешните стени.
Офицерите тъкмо се канеха да тръгнат, когато Броей ги спря.
— Искам също няколко внимателно подбрани доброволци. Обяснете им затруднението, в което се намираме така че да няма никакви недоразумения. Те ще бъдат помолени да се пожертват по нечуван за гауачините начин.
— Как?
Въпросът бе зададен от мършавия офицер. Броей се извърна към него. Роденият в Периферията гауачин би трябвало да го разбере пръв.
— Ние ще увеличим заплащаната от Джедрик цена. Сто от техните хора срещу един от нашите.
— Акции на самоубийци — подхвърли слабият.
Електорът кимна и продължи:
— И още нещо. Искам Хави да бъде доведен тук, както и да бъдат издадени заповеди за увеличаване на дажбите на хуманоидите от запасите в специалния резерв.
Двама от офицерите заговориха едновременно:
— Те няма да са самоубий…
— За тях съм намислил нещо друго.
Кимна сам на себе си. Да, наистина. Някои от тези хуманоиди все още можеха да му бъдат от полза. Малко вероятно беше да му служат, както Маккай служеше на Джедрик, но все пак такава възможност съществуваше… да, такава възможност. Може би Джедрик не знаеше със сигурност как Броей ще използва хуманоидите си. Например Хави. Несъмнено тя бе мислила за Хави и се беше отказала от него. Само по себе си това можеше да му послужи за нещо. Броей махна с ръка на офицерите си да напуснат залата и изпълнят заповедите му. Бяха видели в него една нова решимост и щяха да я предадат на подчинените си. Това също можеше да бъде от полза. Така щеше да забави момента, когато хората му щяха да заподозрат, че играе отчаяна игра.
Той се върна при комуникатора си, повика агентите по издирванията и им даде нови нареждания. Може би те все пак щяха да постигнат онова, което Джедрик очевидно бе постигнала с Пчарки… ако успееха да открият Пчарки.
Знанието е сфера на легума, както и източник на престъплението.
Маккай си помисли, че поверената му от Джедрик задача можеше да не се окаже толкова проста. Възможно беше да възникнат някои усложнения тук, на Досейди.
— Сигурно няма да се усъмнят, че наистина си мой адютант.
— Тогава аз трябва да бъда твой адютант.
Този отговор й допадна и тя му нахвърли набързо основните моменти от плана си, предупреждавайки го за предстоящия сериозен сблъсък. Агентът трябваше да докаже, че е напълно наясно с изискванията на тази планета.
Докато го подготвяше за мисията му, над Чу се спусна нощ. Когато се върнаха в залата на командния пост, където ги очакваха Гар и Трия, надеждите на Джедрик се оправдаха и удобният момент настъпи. Хората на Броей бяха нападнали 18-и вход. Джедрик веднага даде на Маккай няколко нареждания и той се затича към изхода.
— Разбери каква е целта на този ход!
Агентът спря само за да вземе със себе си четиримата часовои до вратата на командния пост, забелязвайки нескритата изненада на Гар и Трия. Те бяха стигнали до определен извод за положението на Маккай и сега трябваше да направят преоценка на заключенията си. По всяка вероятност по-объркана беше Трия. Маккай знаеше, че Джедрик съвсем скоро щеше да засили съмненията й, когато им каже, че след завръщането си от 18-и вход той ще дойде с тях.
— Приемайте неговите заповеди като мои.
Оказа се, че проблемът около 18-и вход съвсем не беше безобиден. Броей бе превзел самия вход и две съседни сгради. Негов десантчик бе скочил от горните етажи върху един от най-елитните отряди на Джедрик, взривявайки се и причинявайки тежки загуби.
— Загиналите са повече от сто — донесе вестта останал без дъх куриер.
На Маккай не му хареса загатването за атака-камикадзе, но нямаше време за мислене. Трябваше да елиминират тази опасност. Даде нареждания за две подвеждащи маневри, докато трети взвод взриви една от завзетите сгради, сривайки входа и в купчина отломъци. Другата сграда на врага остана изолирана. Този бърз успех замая бойците на Джедрик и офицерите издадоха нареждания за пълно подчинение. Маккай им заповяда да вземат пленници и да ги доведат за разпит.
Сетне нареди на един от охраната на командния пост да донесе карта на района и да я окачи на стената. Беше изминал по-малко от час, откакто се раздели с Джедрик, но усещаше, че е навлязъл в нов свят, по-примитивен дори и от онази невероятна жена, която бе дала ход на всичко това. Преди получаваше сведения от втора и трета ръка, а сега се сблъскваше със самата реалност. Свистенето на огнеметите и експлозиите долу на улицата разтърсваха съзнанието му.