Взирайки се в картата, той каза:
— По всичко личи, че това е капан. Напуснете района. Ще оставим само един отряд. Докладвайте на Джедрик.
Офицерите побързаха да се подчинят.
В стаята останаха двама подофицери и един от охраната. Часовоят попита:
— А това място?
Маккай се озърна. Стаята беше квадратна, с кафяви стени. Два прозореца гледаха към улицата, извън периметъра на сраженията и отцепената сграда недалеч от 18-и вход. Миг по-късно пристигна заповед да организира тук своя команден пост. Четири улици с изолирани опорни точки — това го откъсваше от главната битка. Ако станеше горещо, можеха да прекарат въжен мост до някоя от съседните сгради. Освен това фактът, че остава в опасния район, щеше да повдигне бойния дух на хората му.
Той се обърна към един от подофицерите:
— Слез долу на входа. Повикай всички асансьори и ги извади от строя — всички, без един. Остани там със своя отряд и постави хора на стълбището. Опитай се да вземеш пленници. Някакви забележки?
— Ще изпратя два свързочни екипа и ще проверя дали съседните сгради са безопасни.
Разбира се!
Маккай кимна.
О, богове! Какви изумителни реакции имаха тези в критични ситуации! Действаха точно и отсечено, ножове.
— Направи го — рече Маккай.
Не бяха минали и десет минути, когато двама бойци от специалните части на Джедрик доведоха първия пленник, млад гауачин със странни белези върху клепачите — бледи завъртулки на фона на зелената му кожа.
Двамата рейнджъри спряха точно до вратата. Държаха здраво гауачина, макар той да не проявяваше признаци на съпротива. Подофицерът, който ги беше въвел, затвори вратата след тях.
Единият от рейнджърите, възрастен мъж със строги черти, кимна, когато забеляза, че е привлякъл вниманието на Маккай.
— Какво да правим с този?
— Вържете го за стола — нареди агентът.
Докато изпълняваха заповедта му, той разгледа внимателно гауачина.
— Къде го заловихте?
— Опитваше се да избяга от онази сграда през канала за мръсната вода.
— Сам ли беше?
— Не зная. Този е първият, когото пленихме. Останалите чакат отвън.
След като вързаха младия гауачин, те застанаха точно зад него.
Маккай продължаваше да изучава пленника си. Носеше черен гащеризон с характерното остро деколте, улесняващо почистването на гръдните кухини. Дрехата беше разкъсана и разцепена на няколко места. По всичко личеше, че е бил подложен на светкавичен, усърден и брутален обиск. Агентът подтисна надигналото се у него чувство на съжаление. Белезите по клепачите отричаха недвусмислено досейдийския му произход.
— Зле са си свършили работата ония, които е трябвало да заличат татуировките на клана ти — рече Маккай. Той вече знаеше какво означават линиите върху клепачите на гауачина — Дълбоководните Плувци. Това беше незначителен, малоброен и комплексиран заради положението си клан.
Младият гауачин примигна. Маккай бе започнал разпита с толкова спокоен и общителен тон, че шокът от думите му дойде едва впоследствие. За изненадата на пленника говореше съвсем ясно гримасата му.
— Името, ако обичаш? — Тонът на Маккай бе все още спокоен и дружески.
— Гриник.
Думата бе произнесена с усилие.
Агентът помоли един от охраната за бележник и писалка и записа името му, добавяйки и неговата кланова принадлежност.
— Гриник от Дълбоководните Плувци — подхвърли той. — От колко време си на Досейди?
Гауачинът пое дълбоко въздух през гръдните си кухини и запази мълчание. Двамата войници от специалните служби изглеждаха озадачени. Разпитът не протичаше според очакванията им. Самият Маккай беше объркан. Все още не можеше да се отърси от изненадата, че е попаднал на гауачин със зле заличени кланови татуировки тук, на Досейди.
— Тази планета е малка — рече Маккай. — Вселената, от която ние двамата с теб идваме, е огромна и може да бъде жестока. Сигурен съм, че не си дошъл тук с намерението да умреш.
Скоро щеше да проличи дали Гриник е наясно със смъртоносния план на своите началници. Думите на Маккай можеха да бъдат тълкувани като лична заплаха, която не включва надвисналата над цялата планета опасност.
При все това младият гауачин се колебаеше.
Имаш ли съмнения, запази мълчание.
— Изглежда си получил съответната подготовка за този проект — продължи Маккай. — Но се съмнявам дали са ти казали всичко, което би трябвало да знаеш. Съмнявам се дори дали са ти съобщили някои изключително важни неща за ситуацията, в която се намираш.
— Кой си ти? — попита Гриник. — Как смееш да говориш за… — Той се прекъсна и погледна двамата рейнджъри зад гърба си.