— Те знаят всичко за нас — излъга го Маккай.
Почувства сладкото ухание на гауачинския страх — цветен аромат, на който бе попадал само няколко пъти през живота си. Двамата войници зад него също го доловиха и леко се усмихнаха — знаеха какво означава тази миризма.
— Твоите господари са те изпратили тук, за да умреш — рече Маккай. — Това може да им струва скъпо. Попита ме кой съм. Името ми е Йори Х. Маккай, легум от гауачинската адвокатура. Извънреден Саботьор и старши помощник на Джедрик, която скоро ще управлява целия Досейди. Заповядвам ти да говориш в името на гауачинския Закон. Отговори на въпросите ми, защото Законът е в опасност.
На гауачинските светове това бе най-могъщото средство да накараш някого да говори. Гриник беше потресен.
— Какво искаш да знаеш?
Изрече го с огромно усилие.
— Каква е мисията ти на Досейди. Какви инструкции си получил и кой ти ги даде?
— Ние сме двадесет души. Изпратени сме от Мрег.
Мрег! Свързаните с това име многобройни асоциации зашеметиха Маккай. Малко по-късно той нареди:
— Продължавай.
— Там, отвън, са още двама от двадесетте.
Гриник кимна по посока на вратата, очевидно застъпвайки се за съучастниците си.
— Какви инструкции сте получили?
— Да измъкнем хората си от това ужасно място.
— За колко време?
— Остават само… шестдесет часа.
Маккай издиша бавно въздуха от дробовете си. Значи Арич и компания го бяха отписали. Те явно възнамеряваха да елиминират Досейди.
— Къде са останалите от твоята група?
— Не зная.
— Вие, разбира се, сте били резервна команда, обучена и държана в готовност за тази мисия. Даваш ли си сметка колко зле сте били подготвени?
Гриник не отговори.
Маккай подтисна чувството си на отчаяние и погледна двамата рейнджъри. Досети се, че бяха довели точно този пленник, защото бе един от тримата недосейдийци. Това, разбира се, беше направено под диктовката на Джедрик. Много неща ставаха ясни благодарение на новите му сетива. Очевидно Джедрик доста бе притискала гауачините отвъд Стената на Бога. Тя все още не подозираше крайностите, до които бяха готови да стигнат, за да я спрат. Време беше да научи какъв фитил е възпламенила. Броей също трябваше да бъде известен. Особено Броей — преди да е изпратил и други самоубийци.
Външната врата се отвори. Подофицерът надникна в стаята и заговори от вратата:
— Ти беше прав за капана. Минирахме района, преди да се изтеглим. Пипнахме ги! Сега входът е подсигурен и всички наши хора са извън последната сграда.
Маккай сви устни и заповяда:
— Отведи пленниците при Джедрик. Предай й, че идваме.
В очите на подофицера трепна изненада.
— Тя знае.
Изглежда искаше да добави още нещо.
— Да?
— Отвън има един пленник хуманоид, когото трябва да разпиташ, преди да тръгнеш.
Маккай се замисли. Джедрик знаеше, че той идва, знаеше какво става тук, знаеше и за пленника пред вратата. Тя искаше от него да разпита този човек. Да… разбира се. Не се осланяше на случайността… такива бяха разбиранията й. Е, скоро тези разбирания щяха да претърпят промяна, но може би тя допускаше дори и това.
— Името му?
— Хави. Сега е при Броей, но преди време работеше за Джедрик. Тя ми каза да ти предам, че Хави е ренегат и замърсен.
— Доведи го.
Хави го изненада. На повърхността се виждаше нищожество с угодническо изражение, а под маската на тайния агент личеше съвсем ясно самодоволството на глупака. Беше облечен в зелена униформа, с лента на ръкава, каквито носеха шофьорите. Дрехата му беше изпомачкана, макар да не бе видимо разкъсана и разцепена. Към него се бяха отнесли с по-голямо внимание, отколкото към гауачина, когото току-що бяха извели от стаята. Хави седна на стола на предшественика си. Маккай махна с ръка да го развържат.
Безсистемните въпроси създадоха хаос в главата на агента. Но пък и нямаше време за губене. Шестдесет часа! Струваше му се, че почти докосва отговора на загадката Досейди, че само след няколко минути ще узнае истинските мотиви на онези, които бяха създали това чудовище. Хави? Преди време той е служил на Джедрик. Как? Защо е бил отхвърлен? Какво означаваше „замърсен“?
Безсистемни въпроси, да.
Хави седеше напрегнат и нащрек, хвърляйки от време на време поглед към стаята и прозорците. Експлозиите бяха спрели.
Наблюдавайки внимателно пленника, Маккай стигна до определени заключения. Хави беше дребен, но набит — един от онези хуманоиди с нисък ръст, които могат да те изненадат с масивната си мускулатура, ако случайно се блъснеш в тях. Трудно бе да се каже на колко е години, но в никакъв случай не беше досейдиец. Може би бе от екипа на Гриник? Малко вероятно. Но тъй или иначе, не беше досейдиец. Не оглеждаше хората около себе си, подлагайки ги на автоматична преценка. Реакциите му бяха бавни. Твърде много от онова, което трябваше да остане скрито, личеше на повърхността. Да, това беше най-сигурното доказателство. Когато пристигна на тази планета, Маккай се почувства объркан най-вече от многото неща, които оставаха невидими. Арич и хората му не си бяха направили труда да го подготвят докрай. Щеше да му е необходим цял един живот, за да научи всички нюанси на Досейди, а му оставаха по-малко от шестдесет часа.