Тези мисли профучаха през ума му, докато примигна с очи. Взе решение и освободи охраната с махване на ръка.
Един от рейнджърите понечи да възрази, но Маккай го спря с поглед, придърпа някакъв стол и седна срещу пленника.
Вратата се затвори след последния от конвоя.
— Бил си изпратен тук със специалната задача да ме откриеш — каза Маккай.
Хави не бе очаквал подобно начало. Той се вторачи в агента. Навън се чу затръшване на врата. На няколко пъти долитаха шумове от тътрещи се стъпки. Сетне някой извика силно:
— Разкарайте оттук тези пленници!
Хави прехапа горната си устна. Не отрече твърдението. Тялото му се прегъна в дълбока въздишка.
— Ти ли си Йори Х. Маккай от БюСаб?
Маккай леко подсвирна. Съмняваше ли се „замърсеният“ в собствените си сетива? Странно. Агентът поклати глава и продължи да изучава пленника си.
— Не е възможно да си ти! — възкликна Хави.
— Ъ-ъъ… — Звукът сякаш се изтръгна неволно от гърлото на Маккай.
В другия имаше нещо странно: тялото се движеше, гласът произнасяше думи, но очите не бяха в синхрон.
Агентът се замисли над думите на Фани Мае. Леко докосване. И изведнъж всичко му стана ясно — през очите на този човек надзърташе друг. Да! Служителите на Арич контролираха кейлбана, който поддържаше бариерата около Досейди. Всеки кейлбан можеше да влезе в контакт с определени жители на тази планета. По такъв начин получаваше постоянен поток от информация за наученото от тях. Навярно на Досейди имаше много такива шпиони, обучени да прикриват кейлбанския контакт — никакви издайнически гърчове, никакво изпадане в транс. Нито дума за броя на действащите тук агенти на Арич.
Възможно ли беше все пак никой да не забележи подобно нещо? Това оставаше под въпрос.
— Ти действително трябва да си Маккай — рече най-после Хави. — Джедрик продължава да губи… — Той се прекъсна.
— Предполагам, че си й предложил доста богат материал за развлечение с недомислиците си — каза агентът. — Но те уверявам: БюСаб не смята, че в ситуацията тук има нещо забавно.
На лицето на Хави се изписа злорадство.
— Сигурно е така, защото все още не се е стигнало до прехвърлянето.
— Прехвърляне?
— Не си ли разбрал още как Пчарки ще купи свободата си?
На Маккай му се стори, че губи почва под краката си.
— Какво искаш да кажеш?
— Той трябва да прехвърли твоята идентичност в тялото на Джедрик, а нейната — в твоето тяло. Струва ми се, че преди време тя искаше да опита същото с мен, но…
Хави сви рамене.
Новото досейдийско съзнание на Маккай сякаш експлодира. Ренегат! Замърсен! Размяна на тела! Този път заговори като обвинител:
— Ти си изпратен от Броей!
— Разбира се. — Отговорът прозвуча дръзко.
Маккай сдържа гнева си. Плетениците на Досейди вече не го объркваха така, както в началото. То беше като да сваляш пласт подир пласт от нечия маскировка. След всеки следващ очакваш да откриеш отговора. Но това е капан за непредпазливите, заложен от самата вселена. И именно тук беше най-голямата мистерия, а той мразеше мистериите. Някои хора твърдяха, че това е неотменна част от работата на агентите на БюСаб. Човек елиминира онова, което мрази. Ала всички загадки, с които се беше сблъсквал досега, бяха нищо в сравнение с мистериите на тази планета. Сега разбра нещо ново и за Джедрик. Беше почти сигурно, че пратеникът на Броей казва истината.
Пчарки бе проникнал в тайната на панспечите около прехвърлянето на идентичността. Той бе постигнал това, без да разполага с панспечи като експериментален обект, освен ако… тук се намесваше и историята на Трия. Техният експеримент с панспечите бе получил още по-фантастични очертания.
— Ще говоря директно на твоя кейлбански монитор — рече Маккай.
— На моя какво?
Беше толкова очевидна симулация, че Маккай само изсумтя и се наведе напред.
— Обръщам се директно към Арич. Погрижи се това съобщение да стигне до него без никакви грешки.
Очите на Хави станаха безжизнени. Той потръпна.
Маккай почувства мисловните пипала на кейлбана да проникват в собственото му съзнание, но ги отблъсна.