— Не! Ще говоря чрез твоя посредник. Чуй внимателно какво ще ти кажа, Арич. Съществата, които са създали тази ужасна планета, не могат да тичат достатъчно бързо и достатъчно дълго, за да избягат. Ако целта ви е да превърнете всички гауачини във вселената в обекти на насилие, значи действате правилно. Останалите видове, включително и в БюСаб, ще прибягнат до масово насилие, ако вие ги принудите да го направят. Идеята не е никак приятна. Но ако ти не се придържаш към собствения си Закон и свещените си задължения като довереник, ще бъдете и публично опозорени. Невинните гауачини, както и вие, чийто правен статус предстои да бъде решен — всички ще платите кървавата цена.
Хави сключи озадачено вежди.
— Опозорени?
— Те възнамеряват да изтрият Досейди от лицето на вселената.
Шофьорът се отпусна тежко върху облегалката на стола и впери очи в Маккай.
— Лъжеш.
— Дори и ти, Хави, можеш да прозреш истината. Аз ще те пусна да се върнеш при Броей. Кажи му какво си научил от мен.
— Това е лъжа! Те няма да…
— Говори сам с Арич.
Хави не попита „Кой Арич?“, а просто се надигна от стола.
— Ще го направя.
— Предай на Броей, че ни остават по-малко от шестдесет часа. На нито един от нас няма да бъде позволено да избяга, поне не на онези, които могат да устоят на изтриване на паметта.
— Онези от нас?
Маккай кимна, разсъждавайки на ум: Да, сега аз съм досейдиец. Сетне добави:
— Махай се оттук.
Подсмихна се, когато видя подофицерът да отваря вратата, точно когато Хави беше посегнал към нея.
— Изведете го — рече Маккай, сочейки Хави. — Идвам след малко.
Без да се интересува дали подофицерът е разбрал нареждането му, той затвори уморено очи. Въпросът за Мрег и двадесетте гауачини от Тандалур, изпратени да измъкнат хората му от тази планета, оставаше открит. Мрег. Името на митичното чудовище, което бе подложило първите примитивни гауачини на гибелно изпитание, залагайки на най-дълбоките им инстинкти.
Мрег?
Беше ли това код, или име на конкретен гауачин? Или може би ролята, която този гауачин изпълняваше?
Съществува ли консенсус и добра информираност, когато управляващото малцинство тайно разпалва войни, за да оправдае наличието на свои милитариспшчни сили? Историята вече е отговорила на този въпрос. Днес всяко общество в Съюза на Разума отразява историческия извод, че липсата на пълна информираност може да се счита за най-тежко престъпление.
Не беше минал и час от затварянето на 18-и вход, когато Маккай и ескортът му се завърнаха в щаб-квартирата на Джедрик. Той ги поведе към здраво охранявания страничен вход с експресния асансьор, защото точно в този момент не му се искаше да се срещне с Пчарки. Пчарки беше ненужно отклонение. Щом се озоваха в коридора, нареди на хората си да починат и да хапнат, и повика асансьора. Вратата му отвори дребно момиче, хуманоид на около петнадесет години, което делово му кимна да влезе в тъмното пространство.
Въпреки естественото си недоверие към всичко на тази планета, приемайки поканата му, Маккай се вгледа внимателно в него. Беше диво създание, с мръсни ръце и лице, облечено в сива дреха до коленете. Самият факт, че бе жива, говореше недвусмислено за стотици сексуални отдавания срещу остатъци от храна. Но това не породи у него никакво негодувание и той осъзна колко много му е повлияла Досейди. Ти си правила онова, което са те принуждавали обстоятелствата, когато тези обстоятелства са били непреодолими. Изборът е бил: или проституиране, или гибел. И без съмнение някои са предпочели смъртта.
— Джедрик — рече той.
Момичето натисна няколко клавиша и малко по-късно агентът се озова в непознат коридор. Но пред вратата в дъното му стояха двама войници, които познаваше. Те не проявиха и най-малък интерес към него, когато отвори рязко вратата и премина между тях.
Озова се в малко празно преддверие, но точно пред него имаше друга врата. Отвори я с по-голяма увереност, отколкото чувстваше, и влезе в сравнително просторна и сумрачна прожекционна зала с неясни силуети, седнали с лице към холографски фокус от лявата му страна. Разпозна профила на Джедрик и се настани тихо до нея.
Тя не отклони очи от x-фокуса, където едно изображение на Броей гледаше нещо над раменете им. Маккай забеляза смътно доловимото отклонение в компютърния симулативен модел. Този Броей не беше от плът и кръв.
Някаква фигура в дъното на залата стана и я прекоси, за да седне до друг неясен силует. Един от прожекционните лъчи проблесна и Маккай разпозна Гар.