Гар не се опита да скрие раздразнението си.
— Нито един от тях не е проникнал през онзи изход към Периферията.
— Не към Периферията — обади се Джедрик.
Сега всичко й стана ясно. Маккай й бе дал необходимата опорна точка. Време беше да го използва, както бе смятала още от самото начало. Тя го погледна.
— Двамата с теб имаме да свършим още нещо. Готов ли си?
Агентът не отговори. А и какъв ли можеше да бъде отговорът на един досейдийски въпрос? Толкова много неща оставаха неизречени на тази планета, че само роденият тук успяваше да се ориентира във всичко. За пореден път се почувства като плиткоумен пришълец, дете със съмнителен потенциал, попаднало сред нормални възрастни хора.
Джедрик стана и погледна към Гар.
— Предай на Трия да бъде в готовност и да чака следващи нареждания. Говори и с Броей. Използвай откритата линия. Сега твоите фанатици ще ни свършат чудесна работа. Дори само неколцина от тях да стигнат до комплекса с Гралузите, ще бъде достатъчно, както ще стане ясно и на Броей.
Маккай забеляза фамилиарно дидактичния й тон, докато даваше заповедите си на Гар. Беше причудливо балансиран начин на изразяване, който по-рано тя използваше при разговорите си с него самия. Джедрик се усмихна, когато видя, че е открил това.
— Да вървим, агенте. Нямаме много време за губене.
Може ли да се говори за консенсус и осведоменост, когато населението не получава информация за вътрешния механизъм на монетарната система и бива въвличано, изцяло без негово знание, в икономически авантюри?
В продължение на почти цял час след закуската Арич наблюдаваше работата на Кейланг над аналоговия модел на Маккай. Тя правеше всичко възможно, смятайки, че е заложила честта си на рийв, и почти бе постигнала желаната от него върхова форма.
Кейланг бе разработила своя собствена симулативна ситуация — Маккай разпитва петима от гауачините на Броей. Друг гауачин бе влязъл при Маккай да се предаде, ръцете му бяха вдигнати, а пръстите разперени, за да се види, че ноктите са прибрани.
Аналогът на Маккай просто се опитваше да извлече някакво военно преимущество.
— Защо Броей предприе такова нападение?
От време на време аналоговият модел изчезваше от x-фокуса на симулатора.
— Изпратете подкрепления в този район.
Нито дума за Периферията.
Преди това Кейланг бе опитала с аналогова ситуация, при която петимата пленници гауачини се мъчеха да объркат Маккай, представяйки му сценария за групиране на силите на Броей в коридора. При този вариант приготовленията за пробив към Периферията изглеждаха очевидни.
Аналогът на Маккай попита пленниците защо лъжат. Кейланг изключи симулатора и се облегна на стола си. Тя видя Арич пред стъклото на кабината за наблюдение и се свърза с него.
— Нещо не е наред. Не мога да накарам Маккай да разпита пленниците за целта на Периферията.
— Уверявам те, че ситуацията беше изключително точна. Забележително.
— Тогава как…
— Може би той вече знае отговора. Защо не опиташ с него и Джедрик? Ето… — Арич натисна няколко клавиша в наблюдателната кабина. — Това може да свърши работа — скорошен запис на действията на Маккай.
Симулаторът представи закрит пасаж в някаква сграда. Изкуствено осветление. Тъмнина в дъното на коридора. Агентът, следван от двама набити войници, се приближаваше към камерите-наблюдатели.
Кейланг се досети какво ще види. Тя бе проследила тези събития на 18-и вход от няколко различни ъгли. Беше видяла същия коридор празен преди сражението, запознавайки се с всички възможни гледни точки. Впоследствие към него заприиждаха сили на хуманоидите. Зад камерата-наблюдател имаше неголяма врата. Кейланг знаеше, че самият наблюдател е просто ярко петънце — една блестяща прашинка на фона на сивия тухлен свод на вратата.
Сега дългият пасаж й се стори особен без хуманоидите-защитници на Периферията. Докато Маккай вървеше по него, тя видя само няколко работници, които ремонтираха някакви тръби на тавана. Отряд по разчистването миеше петна от кръв в дъното на коридора; там гауачините бяха съсредоточили центъра на атаката си. Един офицер се беше облегнал на стената недалеч от наблюдателя, на лицето му бе изписано отегчение, но това не подведе Кейланг. Той бе там, за да следи Маккай. Трима войници играеха клекнали с шестоъгълни зарове; пред всеки от тях имаше купчина жетони. От време на време те подаваха по някой жетон и на офицера. Началникът на ремонтната група стоеше с гръб към камерата-наблюдател и правеше списък на необходимите материали. Маккай и двамата му придружители се принудиха да заобиколят наклякалите войници. Щом отминаха, офицерът се обърна, погледна право към камерата и се усмихна.