— Този офицер — рече Кейланг — от твоите хора ли е?
— Не.
Гледната точка се промени, насочвайки се право към вратата; агентът бе в профил. На пост стоеше момче, с белег върху дясната буза и счупен нос. По нищо не пролича Маккай да го познава, но момчето познаваше Маккай.
— Тя иска да те види.
— Кога се обади?
— В десет.
— Пусни ни да минем.
Вратата се отвори. Агентът и двамата му телохранители продължиха нататък, извън фокуса на наблюдателя.
Младият постови се изправи и разби камерата. Х-фокусът опустя.
Преди да заговори, Арич погледна надолу от кабината си.
— Коя е тази „тя“?
— Джедрик. — Кейланг говореше, без да се замисля.
— Какво разбра от този разговор? Бързо!
— Че предугажда ходовете му. Наблюдавала го е през цялото време.
— Какво друго?
— Че Маккай… знае това; знае, че тя може да предвиди всяко негово действие.
— Джедрик разполага с по-добър аналогов модел на Маккай в главата си, отколкото… онзи там.
Арич махна по посока на мястото, където се намираше х-фокусът.
— Толкова много неща остават неизречени при тях! — рече Кейланг.
Гауачинът не отвърна нищо.
Рийвът затвори очи. Това напомняше четене на мисли. Чувстваше се объркана.
Арич прекъсна разсъжденията й.
— А онзи офицер и постовият?
Тя поклати глава.
— Постъпваш разумно, когато използваш живи наблюдатели. Изглежда, че всички те знаят кога са следени. И как точно става това.
— Дори и Маккай.
— Той не погледна към наблюдателите.
— Защото още от самото начало е предполагал, че ще го държим под постоянен контрол. Пет пари не дава за автоматичните наблюдатели. Изградил е аналогов модел на самия себе си, който действа на повърхността на истинския Маккай.
— Това ли е твоето предположение?
— Стигнахме до такова заключение, докато наблюдавахме как Джедрик подхожда към агента. Тя маха пласт след пласт приближавайки се все по-близо и по-близо до сърцевината.
Още едно нещо безпокоеше Кейланг.
— Защо постовият разби наблюдателя точно тогава?
— Очевидно е действал по нейна заповед.
— Понякога си мисля, че досейдийците просто си играят с нас. Затова и им изпратихме Маккай.
Музиката на една цивилизация оказва изключително силно въздействие върху съзнанието и по този начин влияе на най-дълбинните пластове на едно общество. Музиката и нейните ритми развличат и обсебват ума, очертавайки пределите на омагьосаното от нея съзнание. Сложете ръка върху музиката и вие ще имате могъщо оръжие за моделиране на обществото.
Това се случи половин час преди Джедрик и Маккай да се озоват в коридора, който водеше към нейната квартира. Агентът, съзнавайки какви огромни усилия полага тя, за да скрие страшната си умора, я наблюдаваше внимателно. Досейдийката правеше всичко възможно, за да изглежда бодра и жизнена. Мислите й летяха неотклонно към бъдещия развой на събитията. Но никой не можеше да каже какво точно става в ума й. Маккай не се опита да наруши мълчанието. Имаше си свои собствени грижи.
Коя бе истинската Джедрик? Как смяташе да използва Пчарки? Можеше ли да й се противопостави?
След излизането от прожекционната зала те срещнаха по пътя си поредица от странни затруднения, сякаш преднамерено замислени да осуетят плановете им. Бяха взети всички мерки за бързото им придвижване: охраната бе предупредена, асансьорът — повикан, вратите — отворени. Но всеки път, когато решаваха, че пътят е чист, се появяваха спънки. Ако изключеше факта, че ги забавяха несъмнено важни неща, човек лесно можеше да си въобрази, че всичко това е конспирация.
Група гауачини на 7-и вход искаха да се предадат, но настояваха за преговори. Една от адютантките на Джедрик видя нещо нередно в ситуацията. Отправеното предложение я смущаваше и тя предлагаше да се обсъдя положението. Спря ги по средата на първия коридор, след излизането им от прожекционната зала.
Адютантката бе сравнително възрастна жена и на Маккай му се стори, че има далечна прилика с един рийв, лабораторен работник в БюСаб, който винаги бе проявявал подозрителност и дори враждебност към компютрите. Този рийв бе прочел всички налични исторически данни за еволюцията на подобни апарати и обичаше да напомня на слушателите си за свързаните с Демопола злоупотреби. Човешката история го бе въоръжила с многобройни доводи и аргументи като например периодическите бунтове срещу „поробването от страна на машините“. Веднъж той приклещи Маккай натясно.