Маккай се трогна дълбоко от обстоятелството, че тя не го смъмри нито веднъж задето бе премълчал огромната опасност, която грозеше Досейди в лицето на Арич. Един гауачин в положението на Арич можеше да унищожи цяла планета, а Маккай е бил принуден да скрие това — Джедрик бе преглътнала този факт.
Но предложената от нея алтернатива пораждаше у самия него много опасения.
Размяна на тела?
Сега той разбираше ролята на Пчарки, цената, която старият гауачин трябваше да плати за собственото си оцеляване. Джедрик му я беше обяснила:
— Той ще извърши това прехвърляне още веднъж. В замяна ние ще го освободим от Досейди.
— Ако е един от първите… защо просто не напусне планетата?
— Все още не сме му дали необходимото тяло.
Маккай подтисна чувството си на ужас. Но от историята на Досейди, видяна през погледа на Джедрик, ставаше ясно, че в договора с кейлбаните, който държеше в окови тази планета, умишлено е била оставена вратичка. Дори Фани Мае бе споменала нещо такова. Той можеше да напусне Досейди в чуждо тяло. Ето основната цел на този експеримент.
Нови тела!
Подмяна на старите с нови!
Арич бе очаквал това да бъде най-голямата примамка за привличането на Маккай в гауачинския заговор. По този начин той се надяваше да се възползва от неговите изключителни качества и могъщото му положение в БюСаб.
Ново тяло вместо старо.
От агента се искаше единствено да им сътрудничи в унищожаването на една планета, да скрие истинската цел на този проект и да им помогне за организирането на още по-добре законспирирана търговия с тела.
Но Арич не бе предвидил какво може да се получи от формулата Джедрик плюс Маккай. Сега те споделяха една и съща мотивация и омраза.
Джедрик все още стоеше, подпряна на вратата, в очакване на отговора му.
— Кажи ми какво трябва да направя — рече той.
— Сигурен ли си, че си готов…
— Джедрик!
Стори му се, че вижда в очите й сълзи. И не че ги криеше, тя по-скоро се бореше с тях, след като дълго време ги беше сподавяла, без останалите да го забележат. Най-накрая успя да каже, сочейки с ръка:
— Таблото до леглото. Там има едно пневматично резе.
Към таблото бяха монтирани два блещукащи електрода с диаметър около два сантиметра. По тях пробягваха същите искри като при клетката на Пчарки. Бяха вертикални, с извивка под прав ъгъл на нивото на пояса, но при отварянето на таблото се завъртяха успоредно на пода — две блестящи ръчки на около метър една от друга.
Маккай се вторачи в тях. Почувства някакво стягане в гърдите. Ами ако се лъжеше в Джедрик? Можеше ли въобще да се вярва на който и да е досейдиец? Тази стая сега му се струваше позната като собствената му квартира или Главната Централа. Именно тук досейдийката му беше преподала някои от най-важните уроци. И въпреки това… той знаеше какво му се предлага. Ненужното тяло заедно с егото на донора се унищожаваха моментално. Защо?
— Ще получиш отговор на своя въпрос, когато свършим.
Типичният досейдийски маниер на общуване — неопределен, с многобройни алтернативи.
Той огледа стаята. Беше му трудно да повярва, че познава това място само от няколко дни. Вниманието му отново се насочи към блещукащите електроди. Пореден капан?
Разбираше, че губи скъпоценно време; трябваше вече да приключи с това. Но какво ли щеше да е, когато се озовеше в плътта на Джедрик и носи нейното тяло, както своето сега? Панспечите пренасяха егото от тяло в тяло. Но с донора се случваше нещо неописуемо, което те не желаеха да разкрият.
Разтреперан, Маккай пое дълбоко въздух.
Тъй или иначе, прехвърлянето трябваше да бъде извършено. Той и Джедрик споделяха една и съща цел. Заговорничката многократно бе имала възможност просто да избяга или да удължи живота си… именно по този начин, както сега разбираше, Броей бе използвал тайната на Досейди. Обстоятелството, че тя бе чакала някой си Маккай, го караше да й вярва. Последователите на Джедрик също й вярваха — а те бяха досейдийци. Ако той и Джедрик успееха да избягат, Арич щеше да се озове лице в лице с един далеч по-различен Маккай от онзи наивник, който преди няколко дни бе прекосил Периферията.
И все пак, изкушението оставаше. В това нямаше никакво съмнение. Махаш старото тяло и получаваш ново. А Периферията бе основният източник за суров материал; силни, гъвкави тела. Телата на оцелелите в онези условия.