— Какво трябва да направя? — попита той.
Усети ръката й върху рамото си и я чу да казва някъде до него:
— Ти си истински досейдиец, Маккай. Изумително.
Погледна и разбра колко много й е коствало да стигне от вратата дотук. Прихвана я през кръста и и помогна да седне на леглото, така че да достига електродите.
— Кажи ми какво да направя.
Тя втренчи поглед в металните пръчки и Маккай разбра, че основният двигател в нея бе яростта — ярост, насочена срещу Арич, въплъщението на „Х“, въплъщението на тяхната съзнателно обмислена участ. Той я разбираше. Разбулването на загадката Досейди остави съзнанието му празно, но по периферията на разсъдъка му се беше натрупал такъв гняв, какъвто не беше изпитвал никога през живота си. Ала той все още работеше за БюСаб. Досейди не биваше да стане причина за нови кръвопролития, гауачините трябваше да престанат да се крият зад вечните си оправдания.
Гласът на Джедрик прекъсна потока на мисълта му и той разбра, че тя споделя някои от опасенията му.
— Произлизам от стар род на еретици. Никой от нас не се е съмнявал, че Досейди е престъпление и че някой ден престъпниците ще получат възмездие.
Маккай почти изпъшка. Дано да не си има работа със стария блян за Месията! Не и това! Нямаше да играе тази роля, дори и заради Досейди.
Джедрик сякаш прочете мислите му. Навярно бе станало точно така, ако се вземеше предвид аналоговия модел, който тя носеше в главата си.
— Ние не сме очаквали героя, дето ще ни спаси. Знаехме, че който и да дойде, ще бъде също толкова несъвършен, колкото и останалите пришълци отвъд Стената на Бога. Ти беше тъй… тромав. Кажи ми, Маккай, коя е силата, която движи Досейди?
В първия момент бе готов да отговори: „Властта“.
Тя забеляза колебанието му и го изчака.
— Властта да промениш условията си на живот — каза той.
— Караш ме да се гордея с теб.
— Но как разбра, че точно аз съм…
— Маккай!
Той преглътна и рече:
— Да, предполагам, че това е било най-лесното.
— Много по-трудно беше да схвана какви са твоите качества и да те превърна в досейдиец.
— Но аз бих могъл да бъда…
— Кажи ми как постигнах това, Маккай.
Разбираше, че тя го подлага на тест. Какво я бе убедило, че той е необходимият и човек?
— Бях изпратен тук, без Броей да разбере това.
— И не беше никак лесно. — Погледът и се стрелна към тавана. — От време на време се опитваха да ни подмамят. Хави…
— Компрометиран, омърсен…
— Ненужен. Понякога през очите на Хави гледа някой Друг.
— През моите очи гледам само аз.
— Това бе първото, което Бахранк ми докладва за теб.
— Но дори и преди…
— Да?
— Те са използвали Хави, за да ти съобщят за идването ми… а той ти е казал, че можеш да използваш моето тяло. До определен момент навярно е говорил истината. За теб не е било проблем да разгадаеш Хави! Колко ли умни са се почувствали! Планът им е изисквал да бъда уязвим… истински уязвим.
— Това беше първото нещо…
— …което откри за мен. — Той кимна. — Подозренията ми намират потвърждение. Спомням си за парите, които ми бяха дали. Бил съм просто примамка. Трябвало е да бъда елиминиран. Аз бях могъщ враг на твоите врагове.
— Те предизвикаха гнева ти и ти взе страната на справедливостта.
— Нима си забелязала и това?
— Маккай, толкова е лесно да се разгадаят мислите на човек като теб.
Толкова лесно!
— И оръжията, които донесох. Надявали са се да ги използвате и да се самоунищожите. Изводът…
— Щях да открия това, ако познавах Арич от първа ръка. Ти знаеше какво е намислил да прави с нас. Грешката ми беше, че взех страховете ти за чисто лични. По-късно…
— Губим ценно време.
— Безпокоиш се, че ще закъснеем?
Маккай още веднъж погледна блещукащите електроди. Каква беше тайната на Пчарки? Стори му се, че събитията прииждат към него като река и го поглъщат. Каква сделка бяха сключили всъщност Джедрик и Пчарки? Тя видя този въпрос, изписан на лицето му.
— Винаги сме знаели, че Пчарки е само оръдие в ръцете на Бога, който ни държи в плен. Ние наистина принудихме Бога — този кейлбан — да сключи с нас сделка. Смяташ ли, че не бихме забелязали, че енергията на онази клетка и на Стената на Бога е една и съща? Няма повече време за губене, Маккай. Трябва да проверим стойността на сделката.
Гериатричното инженерство и другите начини за удължаване на живота на властимащите представляват заплаха за разумните видове, подобна на господството на самовъзпроизвеждащата се бюрокрация в миналото. И в двата случая се прибягва до прерогативите на безсмъртието за трупане на все повече и повече власт. Това е власт с теологична окраска: неопровержимият Закон и Мандатът на Бога са израз на провидението. Власт, която прекалено дълго е била сковавана в тесни рамки, се отдалечава все повече и повече от изискванията на променливите условия. Носителите й постепенно стават все по-параноични и подозрителни към новаторските модели за промяна; изпълнени с ужас, те бдят над личното си могъщество, избягват всякакви рискове и заслепени водят народите си към разруха.