След като ми разказа всичко това, дъщерята на Крон ме отведе при мъртвия. Никога през живота си няма да забравя картината, която видях. В предната част на стаята, към вратата на балкона и към прозореца, бяха обърнати кресла, поставени така едно зад друго, че хората, които седяха в тях, не можеха да си виждат лицата. Между двете кресла имаше малка масичка, на която лежеше само един предмет — някакъв зар. Зарът показваше цифрата «едно». В креслото, което беше с гръб към масичката, седеше мъртвият. Главата му беше клюмнала, обърната към прозореца, слепоочието му се допираше до перваза на прозореца. В другото кресло седеше човекът, за когото ми разказа дъщерята на Крон. Той седеше облегнат, отметнал неестествено глава назад. Очите му бяха широко отворени и гледаха, тъй да се каже, «през мене».
Веднага разбрах, че този човек се намира в шоково състояние. Въпреки това най-напред се обърнах към стария си пациент.
След кратък преглед разбрах — нямаше съмнение, че е мъртъв. Причината за смъртта му в този момент ми се стори почти ясна. Леката миризма на горчиви бадеми, бледото лице на мъртвия и най-после счупената чаша, останките от която бяха пръснати по перваза на прозореца, даваха основание да се направи извод, че смъртта на Крон е причинена от отравяне, с цианкалий.
Защо, защо не извиках тогава полицията, както бях длъжен да направя? Защо? Хиляди пъти съм си задавал този въпрос. Как мога да обясня решението си, как мога да разкажа за онова неповторимо чувство, което ме обхвана в онзи миг? Не мога. Защото не намирам достатъчно точни думи, за да опиша лицето на човека в другото кресло. Изражението му беше причина за моята така безотговорна за един лекар постъпка. По това унесено в себе си лице не се четеше нито страх, нито радост, нито ужас, нито щастие, а само едно неописуемо учудване. Аз бях сигурен, че в тази стая се е случило нещо загадъчно и исках сам да разреша загадката.“
За сега това е един откъс от бележките на доктор К., които моята клиентка бе прочела без разрешение. Доктор К. описваше развитието на събитията надълго и нашироко. Аз ще отбележа тук най-важното: Доктор К. не могъл да раздвижи господин Бауер и решил да го откара в клиниката си. За да се запознае по-отблизо с причината за смъртта на Крон, той запазил за себе си предположенията, които бил направил, и помолил дъщерята на Крон да му разреши да откара мъртвия в клиниката за аутопсия. Докато чакал линейката, доктор К. успял под някакъв предлог да отпрати от стаята дъщерята на Крон. Защото, преглеждайки Бауер, той открил нещо, което искал да вземе със себе си. Наполовина скрит под креслото на Бауер стоял магнетофон с прослушана ролка, на която било написано: Първа страна „Разговор с Бауер“ (датата била от преди две години и половина). Втора страна „Експериментът“ (с дата от същия ден, в който починал Крон). Доктор К. взел магнетофонната ролка със себе си. По-късно, след като оставил Бауер под лекарски надзор в клиниката, той прослушал записа в личната си ординаторска стая. Веднага след това написал смъртния акт на Крон. Поставил диагноза „Остра сърдечна недостатъчност“, въпреки че записът на магнетофонната лента му предоставил и последното доказателство, че Крон е починал от отравяне с цианкалий.
В бележките на доктор К. има още един важен откъс, който ще цитирам по-нататък. Сега ще отбележа част от записа на магнетофонната лента. Самият аз, вече казах, притежавам тази лента. Прослушах записа, както беше направила преди мен и моята клиентка госпожа М. Тези магнетофонни записи обясняват всичко, което се случи по-късно, обясняват произшествията, които доведоха до изчезването на моята клиентка и ме накараха да се обърна с тази статия към обществеността.
3. Резюме от разговора между Крон и Бауер, който бе проведен две и половина години преди смъртта на Крон.
Записът беше направен явно без знанието на Бауер. От началото на разговора, който се води в приятелски и непринуден тон, става ясно, че господата Бауер и Крон са пенсионери, бивши чиновници, и двамата овдовели и от години редовно играят заедно на шах. По време на тези игри двамата са установили, че притежават някакви телепатически способности. Това означава, че често се случвало единият да „чете“ мислите на другия, или пък единият да каже нещо, за което в същия момент си мислел и другият. Така например единият от господата казваше открито на другия върху каква комбинация мисли в момента и това правеше особено силно впечатление, когато мислещият разсъждаваше върху съвсем безсмислен ход. Двамата господа преценяваха тази своя способност като куриозна. По време на упоменатия разговор господин Крон целенасочено засяга темата телепатия, на която Бауер реагира с удоволствие. Крон отбелязва, че от известно време се занимава с изучаването на научната същност на явлението. Крон дори прочита по време на разговора някои извадки от доклад на един руски учен, изследовател на мозъка, Леонид Василев, който години наред се е занимавал с проблема (впрочем безрезултатно) — да намери научно обяснение на телепатията. Крон обръща особено внимание на извода на учения, че тъй наречената телепатическа двойка (т.е. двама души телепати) е в състояние да упражнява непрекъснато своите способности.