През седемдесет и седма явно е участвал в проекта „Стелт“. Бил е в комисията на военновъздушните сили, която избрала бомбардировача В–2, производство на „Нортроп-Боинг“. Според официалните документи обаче, Наймайър гласувал за отхвърлената компания — консорциум, създаден от „Дженеръл еъроноутикс“ и малка калифорнийска фирма за електроника „Ентъртек лимитид“.
— И защо му е да краде предварително теренно проучване за някаква университетска научно-изследователска станция в Антарктида? — попита Камерън.
— Тъкмо това е въпросът — отвърна Алисън. — Мисля, че не се отнася за същата станция.
— Какво?
— Виж, прегледах оная книга за Антарктида от Брайън Хенслей. Според него полярната станция „Уилкс“ е построена през деветдесет и първа.
— Ясно.
— Но Наймайър е изчезнал през седемдесет и девета.
— С други думи?
— С други думи Наймайър е търсил информация за станция на същото място дванайсет години преди да построят „Уилкс“.
Алисън замълча за миг.
— Пит, мисля, че е имало две станции — продължи тя. — Две станции на едно и също място. Едната през седемдесет и осма, за която се отнася теренното проучване на К. М. Уейцкин, и втора, през деветдесет и първа.
Пит Камерън се наведе напред.
— Искаш да кажеш, че са построили втората станция върху първата, така ли?
— Според мен създателите на втората станция, полярната станция „Уилкс“, не са знаели за първата — отвърна Алисън. — Брайън Хенслей изобщо не споменава за нея в книгата си.
— И каква е била тази станция? — попита Пит. — Искам да кажа станцията на Наймайър.
— Кой знае? — рече жена му.
В този момент Андрю Трент видя листа с бележките на репортера и започна да ги чете.
— А какво става при теб? — попита Алисън. — Откри ли нещо интересно?
— Може да се каже — отвърна Камерън, спомнил си разказа на Трент за избиването на взвода му, неговата официална „смърт“ и Групата за разузнавателно координиране.
— Хей — неочаквано се обади от другата част на стаята бившият морски пехотинец и вдигна в ръка бележника на Пит. — Откъде взехте това?
Репортерът погледна към листа.
„ПРИЕМ, 134625
ВРЪЗКАТА ПРЕКЪСНАТА > ЙОНОСФЕРНИ СМУЩЕНИЯ.
ПРЕДЕН ВЗВОД ПЛАШИЛО
–66,5
СЛЪНЧЕВО ИЗРИГВАНЕ, СМУЩ. РАДИО 115° 20′ 12″ ИЗТОЧНА
КАК ДА СТИГНЕМ ДОТАМ, ЗА ДА — ВТОРИ ВЗВОД НА ПЪТ“
Той обясни на Трент за посещението си в обсерваторията.
— И тези координати — посочи с показалец Андрю, — шейсет и шест цяло и пет и сто и петнайсет градуса, двайсет минути и дванайсет секунди източна дължина се отнасят за научно-изследователска станция в Антарктида?
— Да — кимна Пит.
Трент тревожно го погледна в очите.
— Чували ли сте за разузнавателните взводове на морската пехота, господин Камерън?
— Само онова, което ми разказахте вие.
— Те са преден взвод.
— Ясно — рече репортерът.
— А Плашило…
Пит вдигна очи от бележките.
— Какво е „Плашило“? Кодово име на операция ли?
— Не — рязко отвърна Трент. — Плашилото е човек. Лейтенант от морската пехота. Мой приятел.
Пит Камерън зачака бившият офицер да продължи, ала Трент мълчеше. После внезапно изпъшка:
— Мамка му! Плашилото е там.
— Какво искаш да кажеш? — няколко минути по-късно попита Алисън. — Мислиш, че в оная станция има морски пехотинци ли?
— Да, така смятаме — възбудено потвърди Пит.
— Господи, и вторият взвод е вече на път — отново хвърли поглед към бележките Трент. — Мамка му!
Той се обърна към Камерън.
— Затворете телефона за малко. Трябва да се обадя.
Пит каза на Алисън, че ще й позвъни пак.
Трент бързо набра някакъв номер.
— Да, здравейте, личен състав, моля — рече в слушалката Андрю. Изчака малко, после продължи: — Да, здравейте, чудех се дали можете да ми кажете къде да открия лейтенант Шейн Скофийлд, моля. По семеен въпрос. Спешно е. Да, ще почакам.
Изтече цяла минута, преди някой да се обади отново.
— Да, тук съм — отвърна Трент накрая. — Какво… а, аз съм му зет, казвам се Майкъл. — Пауза. — О, не — промълви той. — Господи. Да, благодаря ви. Дочуване.