И затръшна слушалката.
— Мамка му!
— Какво става?
— Според личния състав на морската пехота на Съединените щати, вчера в девет и половина сутринта старши лейтенант Шейн М. Скофийлд е загинал при злополука по време на учение в южния Пасифик. В момента се опитвали да се свържат със семейството му.
Камерън се намръщи.
— Загинал ли е?
— Според тях, да — тихо каза Трент. — Но това не означава, че е вярно. — Замълча за миг. — Вторият взвод…
— Да?
— Вторият взвод е на път към полярната станция „Уилкс“, нали така?
— Да…
— И според морската пехота на Съединените щати, Шейн Скофийлд вече е мъртъв?
— Да…
Трент се замисли. После рязко вдигна глава.
— Скофийлд е открил нещо. И те ще го убият.
Камерън отново се обади на Алисън.
— Бързо прати информацията, която си намерила — каза той.
— Добре, добре, почакай мъничко, скъпи. — Пит чу тракане на клавиши. — Готово, сега ти я пращам.
Трент включи компютъра си в другия край на дневната. В дъното на екрана се появи мигащото съобщение: ИМАТЕ ИМЕЙЛ.
Той го отвори.
НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕЧНА БАЗА ДАННИ
ТЪРСЕНЕ ПО КЛЮЧОВА ДУМА
ШИРИНА — 66.5°
ДЪЛЖИНА — 115° 20′ 12″
БРОЙ НА ОТКРИТИТЕ ЗАГЛАВИЯ: 6
| ЗАГЛАВИЕ | АВТОР | МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ | ГОДИНА |
| ДОКТ. ДИСЕРТАЦИЯ | ЛУЕЛИН, Д. К. | СТАНФОРД, КЪНЕКТ. | 1998 |
| ДОКТ. ДИСЕРТАЦИЯ | ОСТИН, Б. К | СТАНФОРД, КЪНЕКТ. | 1997 |
| ДОКТ. ДИСЕРТАЦИЯ | ХЕНСЛЕЙ, С. Т. | КАЛИФ. УНИВЕРСИТЕТ | 1997 |
| НАУЧНА СТАТИЯ | ХЕНСЛЕЙ, Б. М. | ХАРВАРД, МАСАЧ. | 1996 |
| ЛЕДЕНИЯТ ПОХОД — РАЗМИСЛИ ЗА ЕДНА ГОДИНА В АНТАРКТИДА | ХЕНСЛЕЙ, Б. М. | ХАРВАРД, МАСАЧ. И ВГБ | 1995 |
| ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ | УЕЙЦКИН, К. М. | БИБЛКОНГ | 1978 |
Това беше списъкът, който Алисън бе качила от Националната библиотечна база данни. Списъкът на всички заглавия, в които се споменаваше 66,5° южна ширина и 115° 20′ 12″ източна дължина.
— Добре — каза Пит.
— Какво ще правите сега? — попита Алисън. Гласът й се разнесе по високоговорителя на телефона.
— Ще потърсим адресите им — като тракаше на клавиатурата, отвърна Трент. — Имейл адресите на учените в Антарктида, за да пратим съобщение на Скофийлд.
— Повечето университетски професори имат имейл — каза Пит. — Надяваме се, че полярна станция „Уилкс“ е свързана със сателитен телефон…
— Открих нещо! — прекъсна го Андрю. — Хенслей, Сара Т. Имейл адресът е в Калифорнийския университет, но има препратка към външен адрес: sarahhensleigh@wilkes.edu.us. Това е!
Той продължи да пише.
— Добре — минута по-късно каза Трент. — Отлично. Имат общ адрес в станцията: allwilkes@wilkes.edu.us. Отлично. Вече можем да пратим имейл на всеки в „Уилкс“, който има компютър.
— Направете го — отвърна Камерън.
Андрю написа съобщението и натисна клавиша за изпращане.
Либи Гант стоеше пред тежката стоманена врата, вградена в стената на късия леден тунел.
Тя с мъка завъртя ръждивото колело, с което се отваряше вратата. Разнесе се изпукване.
Гант я дръпна и насочи напред лъча на фенерчето си.
— Леле — възкликна младата жена.
Приличаше на самолетен хангар. Помещението беше толкова огромно, че лъчът не стигаше до отсрещния му край. Но се виждаше достатъчно.
Стени.
Стени, построени от човек.
Стоманени стени с тежки носещи греди, поддържащи висок алуминиев таван. В сумрака се различаваха огромни жълти кранове. На тавана имаше халогенни лампи. На пода лежаха метални подпори. Някои от тях бяха счупени. Лед покриваше всичко.
Гант забеляза в краката си парче хартия. Вдигна го. В горния му край все още личеше надпис: „ЕНТЪРТЕК ЛИМИТИД“.
Либи се върна в късия тунел, който водеше към главната пещера. Повика Монтана и Хенслей.
Няколко минути по-късно Лий се провря през хоризонталната цепнатина и двамата с Гант влязоха в гигантския хангар.
— Какво е ставало тук, по дяволите? — попита той.
Двамата се разделиха. Монтана тръгна наляво, Либи — надясно.
Гант стигна до малък офис, целият покрит с лед. Вратата се отвори с високо скърцане и Либи бавно пристъпи вътре.
На пода лежеше труп.
Човек.
Очите му бяха затворени. Беше гол. Кожата му бе посиняла. Изглеждаше заспал.
В отсрещния край на офиса се виждаше бюро. Гант се приближи и забеляза отгоре му книга, подвързана с кожа.
На бюрото нямаше нищо друго. Сякаш някой нарочно беше оставил книгата, за да я открият.
Либи я вдигна. Подвързията бе заскрежена, страниците бяха твърди като картон.
Тя я разтвори. Приличаше на дневник. На първата страница пишеше: