2 юни 1978
Всичко върви добре. Но е ужасно студено! Не мога да повярвам, че ни доведоха чак тук, за да построим някакъв шибан бомбардировач! Времето навън е отвратително. Има виелица. Слава Богу, хангарът ни е под повърхността. Каква ирония — ние се нуждаем от този студ! При по-ниска температура плутониевото ядро запазва качеството си по-дълго…
Гант прелисти на последните страници.
15 февруари 1980
Никой няма да дойде. Вече съм сигурен. Вчера умря Бил Холдън и трябваше да отрежем ръцете на Пат Андерсън до китките, толкова бяха измръзнали.
От земетресението изтекоха два месеца. Изгубих всякаква надежда да ни спасят. Някой каза, че Стареца Наймайър трябвало да дойде през декември, но той не се появи.
Когато вечер си лягам да спя, се чудя дали някой друг, освен Наймайър, знае, че сме тук.
Тя се върна назад. Откри каквото търсеше към средата на дневника.
20 декември 1979
Не знам къде съм. Вчера имаше земетресение, най-силното земетресение, което можете да си представите. Като че ли земята се разтвори и ни погълна.
По това време бях долу в хангара и работех. Първо се разтресе земята, после изведнъж от нея се издигна огромна ледена стена и разцепи хангара на две. И сякаш започнахме да падаме. Падахме ли, падахме. Земетресението трябва да е отворило гигантска дупка под станцията и ние просто пропаднахме в нея.
Един от роботизираните кранове се стовари върху Дъг Майърс и го смаза…
Гант беше смаяна.
Този „хангар“ всъщност представляваше полярна станция.
Полярна станция, създадена при строга секретност за построяване на някакъв самолет — самолет, забеляза тя, който използваше плутоний.
Либи прелисти на последната страница.
17 март 1980
Останах сам. Всичките ми колеги умряха. От земетресението минаха почти три месеца и съм убеден, че няма да дойде никой. Лявата ми ръка измръзна и гангреняса. Вече не си усещам краката.
Не мога да продължавам така. Ще се съблека гол и ще легна на леда. Ще отнеме само няколко минути. Ако някой някога прочете този дневник, нека знае, че се казвам Саймън Уейн Даниълс. Специалист съм по авиоелектроника в „ЕНТЪРТЕК ЛИМИТИД“. Жена ми Лили живее в Палмдейл, макар че не знам дали ще е там, когато прочетете тези редове. Моля ви, потърсете я и й предайте, че я обичам и съжалявам, че не съм могъл да й кажа къде отивам.
Ужасно е студено.
Гант погледна към голото тяло на пода.
Саймън Уейн Даниълс.
Стана й мъчно за него. Беше умрял съвсем сам. Погребан жив в тази ледена гробница.
Внезапно в слушалката й избухна гласът на Санта Крус и я откъсна от мислите й.
— Монтана! Лисица! Излизайте от там! Бързо! Виждам противникови водолази! Повтарям! На повърхността в пещерата изплуват противникови водолази!
Командосите от СВС се изкачваха по ледения тунел с двумоторни подводни шейни. Бяха осем души и се движеха бързо, всички в черни неопрени.
— База. Тук Водолазна група. Влизаме — съобщи по интеркома си водачът им.
— Водолазна група, тук База — отговори Барнаби. — Докладвайте.
— База, часът е деветнайсет петдесет и шест. Време от напускане на камбаната — петдесет и четири минути. Виждаме повърхността. Готвим се да влезем в пещерата.
— Внимавайте, Водолазна група. Имаме информация, че ви очакват четирима морски пехотинци. Повтарям, в пещерата ви очакват четирима морски пехотинци. Действайте съобразно обстановката.
— Слушам, База. Водолазна група, край.
Гант и Монтана се втурнаха обратно. Двамата се приближиха до Санта Крус, който посочи към басейна.
В бистрата вода се виждаха няколко зловещи черни силуета.
Тримата заеха позиции зад скалите с автомати в ръце. Монтана каза на Сара Хенслей да застане зад него и да не се изправя.
— Не бързайте — разнесе се по интеркома гласът на Лий. — Изчакайте ги да изплуват. Няма смисъл да стреляте във водата.
— Ясно — отвърна Гант.
Първата сянка бързо се издигаше към повърхността.
Водолаз. На подводна шейна.
Странно — точно преди да изплува, водолазът спря.
Либи се намръщи.
Какво правеше?…
Внезапно ръката му се стрелна над водата и хвърли граната, която заподскача по ледения под на пещерата.
— Азотна граната! — извика Гант. — Прикрийте се!
Либи и другите морски пехотинци се скриха зад скалите.
Азотната граната избухна.
Свръхохладеният азот оплиска всичко наоколо. Лепкавата синя течност полепна по стените и скалите, зад които се криеха американците. Няколко капки стигнаха дори до големия черен кораб.
Съвършено начало на атаката.