— Аха! — възкликна Барнаби. — Борите се. Това ми харесва. Винаги сте ми харесвали, Плашило. Вие сте борбен тип. Може и да не сте най-добрият стратег на света, но сте адски решително копеле. Никога не се отказвате. В наши дни такива хора вече почти не се срещат.
Шейн мълчеше.
— Не унивайте, Плашило. Честно казано, вие не можехте да спечелите тази битка. Изгубихте я още от самото начало. Даже собствените ви хора не ви бяха верни.
Генералът се обърна и погледна Каплан на отсрещната страна на басейна. Скофийлд също завъртя глава.
— Иска ви се да го убиете, нали? — попита британецът.
Лейтенантът не отговори.
Барнаби присви очи.
— И ще го направите, нали?
Скофийлд продължи да мълчи.
Шефът на СВС като че ли се замисли за миг. Когато отново го погледна, очите му странно блестяха.
— Знаете ли какво? Ще ви дам тази възможност. Играта ще е честна, разбира се.
— Какво искате да кажете?
— Ами, тъй като и без това ще убия и двама ви, спокойно мога да ви оставя сами да решите кой ще нахрани лъвовете и кой ще умре в бой.
Шейн озадачено се намръщи, после се озърна назад към басейна. Високата черна гръбна перка на една от косатките пореше водата.
Чудовищата се бяха върнали.
— Свалете му белезниците — заповяда на войниците си Барнаби и кимна към Змията. — Господа, към сондажното помещение.
С приковани на гърба ръце, Скофийлд бе поведен по южния тунел на ниво Д. На минаване край склада, той крадешком хвърли поглед вътре.
Стаята беше празна.
Майката я нямаше.
Но Барнаби не бе споменал нищо за нея…
Не я бяха открили.
Командосите от СВС го блъснаха в сондажното помещение. Лейтенантът залитна и се обърна.
Няколко секунди по-късно се появи и Каплан. Ръцете му бяха свободни.
Скофийлд се озърна наоколо. В средата на помещението се издигаше голямата черна сонда. Приличаше на миниатюрен петролен кладенец с дълго цилиндрично бутало.
От отсрещната му страна обаче Шейн забеляза нещо друго.
Тяло.
Проснато на пода.
Обезобразеният кървав труп на Жан Петард, разкъсан от шрапнелите на собствените му мини само преди няколко ча…
— Господа — внезапно каза от прага Барнаби. — Предстои ви да се биете за живота си. Ще се върна след пет минути. Очаквам дотогава единият от вас да е мъртъв. Ако сте живи и двамата, лично ще ви застрелям. Ако единия от вас обаче е мъртъв, победителят ще живее малко по-дълго и ще умре от по-благородна смърт. Някакви въпроси?
— Ами белезниците ми? — попита Скофийлд.
— Какво им е на белезниците ви? — рече Барнаби. — Други въпроси?
Нямаше.
— Тогава започвайте. — С тези думи британският генерал напусна стаята, затвори вратата след себе си и я заключи.
Скофийлд незабавно се обърна към Каплан.
— Добре, слушай, трябва да измислим начин да…
Змията го блъсна.
Лейтенантът със зашеметяваща сила се удари в стената зад него. Преви се надве, с мъка си пое дъх и вдигна поглед тъкмо навреме, за да види разперената длан на сержанта, която се насочваше към лицето му. Успя да се наведе и Змията улучи стената.
Нямаше време за губене. Каплан използваше стандартна техника за ръкопашен бой — удар с разперена длан, целящ мигновено да елиминира противника.
Змията искаше да го убие.
За пет минути.
Скофийлд заби коляно в слабините на сержанта и светкавично се отдели от него. Бързо подскочи и прекара под краката си окованите си ръце пред тялото си.
Каплан му се нахвърли. Шейн го парира и двамата започнаха заплашително да се обикалят един друг.
Мислите на Скофийлд се носеха с бясна скорост. Змията искаше да го събори на земята. Докато бе на крака, имаше надежда, защото можеше да блокира всеки удар. Ала ако паднеше, щеше да е загубен. Каплан щеше да го довърши за нула време.
Трябваше да остане на крака…
Трябваше да остане на крака…
Морските пехотинци продължаваха да се обикалят — от двете страни на черната сонда в средата на стаята.
Изведнъж Змията грабна от пода стоманена пръчка и силно замахна към него. Скофийлд се наведе, но закъсня и металът го улучи по лявото слепоочие. За миг пред очите му заплуваха звезди и изгуби равновесие.
Каплан се хвърли отгоре му и отново го блъсна в стената.
Лейтенантът натисна с гръб някакъв електрически ключ. Вертикалното бутало на сондата бързо се завъртя и нададе остър писък като електрически трион.
Сержантът събори Скофийлд на земята.
Не!
Шейн незабавно се претърколи…
… само за да се озове лице в лице с Жан Петард.
Или поне с останките от лицето на Петард.
В този миг зърна нещо в якето на французина.