Арбалет.
Скофийлд отчаяно посегна към него с окованите си ръце. Успя да хване дръжката, стисна я и…
… Каплан се метна отгоре му. Двамата мъже се затъркаляха по пода и се блъснаха в сондата. Писъкът на буталото закънтя в ушите им.
Шейн лежеше по гръб. Змията го беше възседнал.
Скофийлд видя, че арбалета все още е в ръцете му.
В този момент обаче Каплан му нанесе ужасяващ удар.
Лейтенантът чу носа си да изхрущява и от лицето му бликна кръв. Главата му се блъсна в пода. Силно.
Светът се завъртя и той изгуби съзнание за секунда. Изпълни го паника — ако припаднеше, това щеше да е краят. Змията щеше да го убие.
Скофийлд отново отвори очи и първото нещо, което видя, беше въртящото се бутало на сондата на по-малко от метър над главата си!
Точно над него!
После зърна Каплан пред буталото. Лицето му бе изкривено от гняв и юмрукът му летеше към носа на Шейн.
Лейтенантът се опита да повдигне ръце, ала те все още бяха оковани и затиснати под тялото на противника му. Не можеше да помръдне…
Светът потъна в тъмна мъгла. Скофийлд отчаяно напрегна очи.
Змията пак се готвеше за удар — този път несъмнено фатален.
И тогава забеляза нещо надясно.
Ключът на стената, който задействаше сондата. На малкото табло имаше три кръгли бутона.
Черен, червен и зелен.
После с изненадваща яснота видя думите на черния бутон.
„СПУСКАНЕ НА СОНДАТА“
Погледна нагоре към Каплан. Острият връх на буталото беше точно над главата на сержанта.
Нямаше начин да застреля Змията с арбалета, но ако успееше леко да наклони ръцете си настрани, навярно щеше да…
— Хей, Змия!
— Какво?
— Никога не си ми харесвал.
С тези думи Скофийлд повдигна окованите си ръце, прицели се в големия черен бутон на стената и натисна спусъка.
Стрелата измина разстоянието за хилядни от секундата…
… улучи бутона точно в средата. Шейн дръпна глава настрани и в същия миг върхът с невероятна скорост се заби в тила на Каплан.
Разнесе се отвратително хрущене на строшена кост. Непреодолимата тежест на буталото рязко натисна надолу цялото тяло на сержанта. От черепа му изригна гейзер гъста червено-сивкава каша. В следващия миг, с последно изпращяване, металният връх изскочи от другата страна на главата му и изчезна в ледената дупка.
Все още малко замаян от битката, Скофийлд се изправи на колене. Извърна очи от ужасната гледка на Каплан и бързо прибра арбалета в джоба на бедрото си. После се озърна наоколо за някакво оръжие…
Погледът му мигновено попадна върху трупа на Жан Петард.
Задъхан, лейтенантът запълзя натам, коленичи до него и започна да претърсва мъртвия французин.
След няколко секунди откри в един от джобовете му граната с надпис М8АЗ.
Знаеше каква е.
Зашеметяваща граната.
Прибра я в джоба на гърдите си.
Вратата на сондажното помещение рязко се отвори. Скофийлд се отпусна назад на пода и се опита да си придаде изтощен вид.
В стаята влетяха двама британски командоси с насочени напред автомати. След тях влезе Тревър Барнаби.
Когато видя трупа на Змията, проснат по очи на земята, с глава под голямата черна сонда и зейнала дупка в тила, той потръпна.
— О, Плашило — каза генералът. — Трябваше ли да си толкова жесток с него?
Скофийлд все още дишаше тежко. По лицето му имаше кървави пръски. Той не отговори.
Британецът поклати глава. Изглеждаше почти разочарован, че Каплан не е убил лейтенанта.
— Изведете го от тук — тихо нареди Барнаби. — Господин Нироу.
— Слушам.
— Знаете какво да правите.
В ледената пещера се водеше друга битка.
Първият водолаз от СВС едва беше излязъл от водата, когато в плитчините зад него се появи друг британски командос.
Първият продължаваше да стреля. Другарят му го последва и бързо газеше в дълбоката до коленете вода, когато внезапно нещо го завлече под повърхността.
Без да забелязва съдбата, сполетяла колегата му, първият британец се обърна надясно и се прицели в Монтана. В същия момент Гант напусна прикритието си и го застреля отляво.
Тя погледна басейна. На повърхността изплуваха още подводни шейни.
После изведнъж насочи вниманието си в друга посока.
Зърна движение.
Нещо голямо и черно се плъзна от една от триметровите дупки в ледената стена и плавно изчезна във водата.
Гант зяпна.
Някакво животно.
Но бе невероятно огромно. Приличаше на… на тюлен.
Гигантски тюлен.
От друга дупка се появи втори тюлен. После още едни. И още един. Чудовищата нападнаха командосите от СВС от всички страни.
Либи просто ги гледаше със зяпнала уста.