Кабелът започна да се развива.
Скофийлд се спускаше към повърхността на басейна.
Продължаваше да държи цигарата между пръстите на дясната си ръка.
Първо потъна главата му. После раменете. Гърдите, коремът, лактите…
Ала точно преди китките му да изчезнат във водата, лейтенантът бързо завъртя цигарата и насочи огънчето към магнезиевия детонатор, който беше увил около веригата на белезниците.
Беше забелязал шнура, докато стоеше на платформата. Съвсем бе забравил, че го е увил около китката си в „Литъл Америка IV“. Когато го бяха претърсили и му бяха взели оръжието, командосите вероятно го бяха пропуснали.
Огънчето докосна детонаторния шнур само стотна от секундата, преди китките му да потънат под повърхността.
Детонаторът мигновено се възпламени.
Отделяше ярка бяла светлина дори под водата и преряза веригата на белезниците като нож — масло. Ръцете на Скофийлд най-после бяха свободни.
В този момент от червената мъгла изплуваха две челюсти и той видя огромното око на косатка, която се взираше право в него. После внезапно изчезна обратно в мътните води.
Сърцето му бясно туптеше. Не виждаше нищо.
Изведнъж наоколо му отекна странно цъкане.
Той се намръщи. Какво бе това? Косатките ли?
И тогава разбра.
Сонар.
Мамка му!
Косатките използваха сонар, за да го открият. Принципът беше прост: китът високо цъкаше с език, звукът се разпространяваше във водата, отразяваше се във всяка повърхност и се връщаше при животното — разкривайки местоположението на съответното тяло. Сонарите на подводниците действаха на същия принцип.
Скофийлд отчаяно се оглеждаше наоколо в търсене на китовете, когато един от тях ненадейно се появи от тъмната вода и се понесе към него.
После се плъзна покрай Шейн и грубо се отърка в тялото му.
Лейтенантът си спомни разказа на Реншоу за ловното поведение на косатките.
Те първо заявяват претенциите си.
После те изяждат.
Скофийлд напрегна мускули и се подаде над водата. Командосите на ниво Д нададоха одобрителни възгласи. Без да им обръща внимание, той си пое въздух и отново се гмурна.
Нямаше много време. Косатката, която току-що бе заявила претенциите си над него, всеки момент щеше да се върне.
В червената вода отекваше високо цъкане.
„Мамка му — помисли си Шейн и започна да бърка из джобовете си, — дали още е тук?“
Там беше.
Извади пластмасовата помпичка на Кърсти Хенслей, натисна бутона и от отвора бликна къса струя мехурчета.
„Добре, трябва ми тежест.
Нещо метално…“
Скофийлд бързо изхлузи стоманената табелка със служебния си номер от шията си и уви верижката около бутона на помпичката.
От отвора й заизлиза постоянна струя мехурчета.
Той усети, че водата около него се разлюлява. Косатката се приближаваше.
Шейн пусна помпичката и тя потъна на дъното, теглена от стоманената табелка.
Миг по-късно от мъглата изплува чудовищният кит и широко раззинал паст, се насочи право към него.
Скофийлд просто гледаше черно-белия гигант и се молеше да не е объркал нещо.
Ала косатката продължаваше да се приближава. Движеше се с ужасяваща скорост и само след секунда лейтенантът вече не виждаше нищо друго, освен зъбите и езика й…
Изведнъж чудовището рязко се гмурна и заплува надолу след помпичката.
Скофийлд разсеяно се замисли за сонарните системи. Макар да се твърди, че сонарният сигнал се отразява от всяко тяло във водата, това не е точно така. Всъщност сигналът се отразява от микроскопичния пласт въздух между тялото и самата вода.
Така че когато беше пуснал помпичката, оставяща след себе си въздушна следа, лейтенантът бе създал нова цел. Китът вероятно беше усетил мехурчетата и сега ги преследваше.
Ала Скофийлд нямаше време за губене. Трябваше да се погрижи за други неща.
Бръкна в джоба на гърдите си и извади зашеметяващата граната на Жан Петард. Издърпа шплента, преброи до три и отново се показа над повърхността. Хвърли гранатата вертикално нагоре и отново потъна в басейна, като стисна клепачи.
Зашеметяващата граната достигна най-високата си точка на метър и половина и за миг увисна във въздуха.
После избухна.
Тревър Барнаби видя гранатата да излита от водата. Трябваше му секунда докато разбере какво е това, но вече бе късно.
Наред с всички други от ротата си, когато зърна странния предмет, той направи най-естественото нещо на света.
Погледна към него.
Зашеметяващата граната експлодира като гигантска електрическа крушка и ги ослепи. — Командосите от СВС на ниво Д едновременно отскочиха пред звездите и слънчевите петна, които проблеснаха под клепачите им.