Скофийлд отново се появи над повърхността, но сега стискаше в ръце арбалета на Петард, зареден и готов за стрелба.
Лейтенантът се прицели и натисна спусъка.
Стрелата полетя над платформата и достигна целта си. Върхът й се заби в магнитната кука, закрепена между скобите на стълбата.
Тя изхвърча, залюля се като махало в посока към басейна и попадна в разтворената длан на Скофийлд.
Добре!
Хвърли поглед към моста на ниво В, здраво хвана ръкохватката и натисна черния бутон. В следващия момент излетя от кървавата вода.
Шейн се издигна до моста и се изтегли отгоре, точно когато британските войници посегнаха към автоматите си.
Лейтенантът дори не погледна към тях. Когато започнаха да стрелят, той вече тичаше към външния коридор.
Заизкачва се по стълбата към ниво Б, като прескачаше по две стъпала наведнъж.
Когато стигна до останките от коридора, той презареди арбалета. После се втурна към източния тунел и се насочи към жилищните помещения. Трябваше да открие Кърсти и да измисли начин да се махне от тук.
Внезапно иззад ъгъла пред него се появи командос.
Шейн насочи арбалета напред и натисна спусъка. Главата на британеца отскочи назад и коленете му се подкосиха. Стрелата се беше забила в челото му.
Скофийлд бързо приклекна до трупа.
Войникът беше въоръжен с автомат МР–5, пистолет Глок–7 и носеше две сини азотни гранати. Лейтенантът взе всичко. Командосът имаше на главата си и лека радиослушалка. Шейн я грабна и продължи нататък по тунела.
Кърсти. Кърсти.
Къде я държаха? Нямаше представа. Предполагаше, че е някъде на ниво Б, но само защото там бяха жилищните помещения.
Когато влезе в кръглия външен тунел, насреща му изскочиха двама британци. Понечиха да вдигнат автоматите си, ала Скофийлд ги изпревари и едновременно стреля с двете си оръжия. Войниците се строполиха на земята. Без да забавя ход, Шейн прескочи телата им.
Ненадейно една от вратите отляво се отвори и на прага се показа друг командос. Той успя да натисне спусъка, преди куршумите на лейтенанта да го проснат по гръб.
Скофийлд влезе в стаята и веднага видя Кърсти. Както и двама вражески войници, които блъскаха момичето към вратата.
Той насочи оръжията си напред.
Когато зърна Скофийлд да влиза в общата стая, Кърсти си помисли, че вижда призрак.
Морският пехотинец изглеждаше ужасно.
Беше подгизнал, със счупен нос, цялото му лице беше покрито със синини, а бронята му беше очукана.
Един от британските войници зад нея се закова на място. Притисна Кърсти към себе си и опря дулото на автомата си в слепоочието й.
— Ще я убия — безизразно каза командосът. — Кълна се, че ще й пръсна мозъка.
— Кърсти — рече Скофийлд и спокойно насочи пистолета си към челото на британеца, като в същото време се целеше с компактния МР–5 в главата на другия.
— Да — плахо промълви момичето.
— Затвори си очите, миличка.
Тя стисна клепачи и светът потъна в мрак.
После чу два почти едновременни гърмежа. Не знаеше кой е стрелял. В следващия миг усети, че пада назад, все още в ръцете на командоса, който я използваше като жив щит. Когато се строполиха на земята, пръстите му се отпуснаха.
Кърсти отвори очи.
Двамата британски войници лежаха на пода до нея. Видя краката, хълбоците, гърдите им…
— Не ги гледай, миличка — каза Скофийлд и се приближи. — Това не е за теб.
Момичето се обърна към него. Той я вдигна на крака и я прегърна. Кърсти зарови глава в рамото му и заплака.
— Хайде. Време е да се махаме от тук — тихо рече Шейн.
Лейтенантът бързо презареди оръжията си, хвана Кърсти за ръка и двамата напуснаха общата стая.
Затичаха се по външния тунел и се насочиха към източния коридор.
Когато завиха зад ъгъла, Скофийлд рязко спря.
Голяма правоъгълна черна кутия бе монтирана на стената отляво. На капака й пишеше:
„ЕЛЕКТРИЧЕСКО ТАБЛО“.
Имаше идея.
Обърна се и видя биотоксикологичната лаборатория. До нея — вратата с надпис:
„СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ“
Да.
Скофийлд влезе вътре. Навсякъде бяха натрупани парцали и кофи, по старите дървени лавици бяха наредени почистващи препарати. Пресегна се и взе пластмасова бутилка домакински амоняк.
После се върна при електрическото табло и отвори вратичката.
Кърсти го чакаше малко по-нататък в източния тунел и гледаше централната шахта на станцията.
— Побързай! — прошепна тя. — Идват!
В слушалката, която лейтенантът беше взел от убития британец, се разнесоха гласове: