— … Хопкинс, докладвай.
— … след момичето…
— … външна охрана, незабавно се върнете в станцията. Имаме проблем…
Шейн откри кабела, който търсеше. Сряза изолатора и оголи медната жица. Проби дупка в пластмасовата бутилка и я постави над оголения проводник. От отвора бавно потече тънка струйка амоняк.
Изведнъж всички лампи в тунела и в цялата станция, започнаха да премигват като фотографска светкавица.
Скофийлд хвана Кърсти за ръката и я поведе към централната шахта. Когато излязоха във външния коридор, двамата се затичаха към най-близката стълба за ниво А.
Качиха се на най-горния етаж и се насочиха към главния вход. Цялата станция наоколо мигаше.
Ако стигнеха до британските снегоходи, помисли си той, навярно щяха да успеят да се доберат до „Макмърдо“.
Навсякъде имаше движение. Ехтяха викове, сенките на командосите пълзяха по външните коридори. Търсеха ги.
Лейтенантът забеляза, че някои войници са си сложили очила за нощно виждане.
Ала това нямаше да им помогне. Тъй като лампите мигаха на всеки две-три секунди, светлината щеше постоянно да ги заслепява.
Стигнаха до тунела, водещ към главния вход, тъкмо когато оттам излетя командос. Той се блъсна в Скофийлд и едва не го събори през парапета.
Британецът падна на земята, бързо застана на колене и насочи оръжието си напред, но Шейн го ритна по брадичката и отново го повали. Този път в безсъзнание.
Тъкмо се канеше да прескочи тялото му, когато видя на рамото му голяма черна чанта. Лейтенантът я отвори.
Вътре имаше две сребристи кутии. Две сребристи кутии със зелени ивици.
Тритонал 80/20.
Скофийлд се намръщи.
По-рано се беше чудил защо британците са донесли такива гранати в „Уилкс“. Тритоналът бе изключително мощен експлозив, обикновено използван за разрушаване на сгради.
Свали чантата от рамото на войника.
Откъм входния тунел се чуха викове и стъпки, после изщраквания от вдигнати предпазители на автомати.
Командосите от СВС, външната охрана…
Влизаха в станцията!
— Кърсти! Залегни! — извика Скофийлд. Той бързо се завъртя и насочи напред двете си оръжия в момента, в който първият британски войник нахлуваше през главния вход.
Командосът се строполи на земята, облян в кръв. Вторият и третият незабавно разбраха грешката му и откриха огън.
— Назад! — извика на Кърсти лейтенантът. — Не можем да излезем от тук!
Скофийлд се спусна по най-близката стълба, понесъл момичето на гръб.
Вече се намираха на ниво Б, когато рикоширал куршум прелетя пред очите му.
Гласовете в слушалката продължаваха да кънтят:
— … изчезна, мамка му…
— … взел е момичето! Уби Морис, Ходъл и Хопкинс…
— … видях го на ниво А…
— Нироу! — заповяда Барнаби. — Осветлението! Или го включи, или го изключи. Намери шибаното електрическо табло!
В станцията цареше хаос, пълен хаос.
Шейн видя сенки от отсрещната страна на ниво Б.
Пътят натам бе затворен.
Погледна към централната шахта и зърна подвижния мост.
Мостът на ниво В…
Скофийлд бързо провери снаряжението си. Пистолет Глок. Автомат MP–5.
Не бяха достатъчни за двадесет командоси от СВС.
Все още стискаше в ръка чантата с тритонала. Разполагаше и с две азотни гранати.
— Добре — каза той, като гледаше тесния подвижен мост. — Време е да сложим край на всичко това.
Под призрачната мигаща светлина на станцията, Скофийлд и Кърсти излязоха на подвижния мост. Когато стигнаха до средата, лейтенантът приклекна на едно коляно. Скоро се изправи и зачака.
След няколко минути британците откриха електрическото табло и премигването престана. Станцията отново засия под силните флуоресцентни лампи.
Не им трябваше много време, за да забележат Скофийлд и Кърсти.
Двадесетината командоси заеха позиции във външния коридор на ниво В. Беше странна гледка — морският пехотинец и детето в средата на подвижния мост, отвсякъде обкръжени от британските войници.
Те насочиха автоматите си…
… и в същия момент Скофийлд вдигна една от гранатите Тритонал високо над главата си.
„Добрата стратегия е като фокус. Накарай врага да гледа към едната ти ръка, докато вършиш нещо с другата…“
— Не стреляйте! — разнесе се в слушалката на Шейн гласът на Барнаби. — Не стреляйте!
Генералът се появи съвсем сам на платформата край басейна. Всичките му войници бяха на ниво В.
Лейтенантът погледна към водата. Косатките ги нямаше. Добре.
— Извадил съм шплента на гранатата! — извика той. — И натискам задействащия бутон! Броячът е настроен на две секунди! Ако откриете огън по мен, ще я хвърля и всички ще загинем!