— Да. Но далеч не е само това.
По време на престоя си в „Макмърдо“, Скофийлд бе получил кратка информация за полярната станция „Уилкс“. Самата тя не представляваше нищо особено. Обитаваше я обичайната група учени: морски биолози, изучаващи океанската фауна, палеонтолози, проучващи замръзналите в леда вкаменелости, геолози, търсещи минерални наслоения и геофизици като Джеймс Реншоу, сондиращи леда за хилядолетни следи от въглероден моноксид и други газове.
Онова, което правеше полярната станция „Уилкс“ особена, беше другото съобщение, излъчено до „Макмърдо“ два дни преди сигнала за помощ на Аби Синклер. Учените искаха в станцията да бъде пратен взвод военни полицаи.
Въпреки оскъдните подробности, очевидно един от обитателите на „Уилкс“ бе убил свой колега.
Скофийлд погледна закованата врата в дъното на ледения тунел и поклати глава. Нямаше време за това. Беше получил съвсем конкретна заповед:
Обезопаси станцията. Проучи космическия кораб. Потвърди съществуването му и после го охранявай до пристигането на подкрепление.
В затворената заседателна зала на борда на „Шрийвпорт“, заместник-министърът на отбраната му бе казал по телефона:
„И други страни със сигурност са засекли сигнала, лейтенант. Ако там долу наистина има извънземен кораб, съществува голяма вероятност някоя от тези страни да се опита да го присвои. Правителството на Съединените щати трябва да всяка цена да избегне подобна ситуация. Вашата цел е отбраната на космическия кораб и нищо друго. Повтарям. Вашата цел е отбраната на космическия кораб. Всички останали съображения са от второстепенно значение. Искаме този кораб“.
Нито веднъж не стана дума за безопасността на американските учени в станцията. Факт, който не убегна на Скофийлд. Явно не бе убегнал и на Сара Хенслей.
„Всички останали съображения са от второстепенно значение.“
Във всеки случай, помисли си Шейн, докато имаше вероятност някой от обитателите на „Уилкс“ да създаде проблеми, не можеше да си позволи да прати водолази, които да проучат космическия кораб.
— Добре — каза той, без да откъсва очи от вратата. — Опишете ми го с две думи.
— Реншоу е геофизик от Станфорд и пише докторска дисертация върху ледените ядра — отвърна Сара Хенслей. — Бърни Олсън е… беше негов научен ръководител. Проучванията на Реншоу върху ледените ядра бяха новаторски. Правеше по-дълбоки сондажи, отколкото който и да е друг досега, понякога почти на километър под повърхността.
Скофийлд не знаеше нищо за проучването на ледените ядра. Учените пробиваха кръгли дупки с диаметър тридесетина сантиметра в ледения шелф и изваждаха навън ледени цилиндри, известни като „ледени ядра“. В тях се съдържаха газове, съществували във въздуха преди хиляди години.
— Така или иначе — продължи Сара, — преди две седмици Реншоу улучи десятката. Сондата му трябва да е попаднала на пласт от изместен нагоре лед — праисторически лед, откъснат по време на земетресение в миналото и издигнал се към повърхността. Изведнъж се оказа, че анализира въздух най-малко на триста милиона години. Това бе сензационно откритие. Възможност за изучаване на абсолютно неизвестна атмосфера. Земната атмосфера отпреди епохата на динозаврите. — Тя сви рамене. — За учения нещо такова е като гърнето със злато за иманяра. Носи цяло богатство, дори само от лекции.
Само че след това се случи нещо още по-невероятно.
Преди няколко дни Реншоу леко пренастрои ъгъла на сондиране и на дълбочина около петстотин метра, насред лед на четиристотин милиона години, попадна на метал.
Сара замълча и го остави да осмисли думите й. Скофийлд не каза нищо.
— Спуснахме водолазната камбана, направихме няколко теста със звуков резонанс и установихме, че на мястото на праисторическия метал има някаква пещера. Следващите проучвания показаха, че до нея води тунел, който започва на дълбочина хиляда метра. Тогава пратихме водолази и Остин видя космическия кораб. И изведнъж всички водолази изчезнаха.
— И какво общо има това със смъртта на Бърни Олсън? — попита Скофийлд.
— Олсън беше научен ръководител на Реншоу — поясни Хенслей. — Постоянно надзърташе над рамото му, докато Джеймс правеше тези удивителни открития. Реншоу започна да изпада в параноя. Твърдеше, че Бърни крадял резултатите от проучванията му, че използвал неговите открития, за да напише статия и да го изпревари.
Виждате ли, Бърни имаше връзки в списанията, познаваше някои редактори. Можеше да публикува статия за един месец. А на Реншоу, никому неизвестен докторант, почти със сигурност щеше да му отнеме повече време. И когато откри метал в пещерата и видя, че Бърни ще включи и това в статията си, Реншоу откачи.