Цялата му рота беше унищожена. Всъщност, почти цялата вътрешност на станцията бе оплискана със синя лепкава течност. Перилата заскърцаха, дори кабелът на водолазната камбана се покри с лед.
Скофийлд с един удар беше убил двадесет души…
И сега генералът бе единственият оцелял.
Мислите му запрепускаха.
„Добре. Разсъждавай. Каква е целта? Космическият кораб. Трябва да овладея космическия кораб. Как? Почакай…
Долу има мои хора…
Ще се спусна в пещерата.“
Погледна водолазната камбана.
Да…
В този момент Барнаби видя Скофийлд и момичето да пробиват тънкия слой лед, образувал се на повърхността на басейна в резултат на течния азот. Двамата заплуваха към отсрещния бряг.
Той не им обърна внимание. Просто взе оставения на земята акваланг, нарами го, хвърли се във водата и се насочи към камбаната.
Скофийлд изтегли Кърсти на платформата.
— Добре ли си? — попита той.
— Пак се намокрих — кисело отвърна момиченцето.
— И аз. — Лейтенантът се обърна и забеляза Тревър Барнаби, който отчаяно плуваше към водолазната камбана.
Шейн вдигна глава нагоре. Станцията тънеше в тишина. Не беше останал нито един командос от СВС. Само Барнаби. И онези, които генералът бе пратил в подводната пещера.
— Намери одеяло и се завий — каза той на Кърсти. — И не се качвай горе, докато не се върна.
— Къде отиваш?
— След него — посочи британеца Скофийлд.
Тревър Барнаби изплува във водолазната камбана, където го посрещна дулото на автоматичен колт „Дезърт ийгъл“ четиридесет и пети калибър. Пистолетът на Скофийлд.
Джеймс Реншоу стискаше ръкохватката с две ръце и се целеше в главата на генерала. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели.
— Не мърдай, копеле гадно! — каза той.
Барнаби спокойно изгледа дребния мъж, изправен във водолазната камбана. Геофизикът носеше някакъв ужасно стар акваланг и очевидно бе нервен. Британецът се засмя.
После извади от водата собственото си оръжие.
Реншоу натисна спусъка.
Щрак!
— Първо трябва да заредиш — усмихна се Барнаби, докато се целеше в него.
Ученият разбра какво го очаква, нададе кратък вик, скочи във водата и изчезна под повърхността.
Шефът на СВС се покатери на платформата, насочи се към контролния пулт и без да губи време, освободи резервоарите с баласт. Водолазната камбана започна да потъва.
Скофийлд видя, че камбаната се спуска.
Мамка му, помисли си той и спря до една от стълбите. Тъкмо се канеше да се качи на ниво В при контролния пулт на лебедката и да спре камбаната от там…
В този момент някъде над него се разнесе чудовищно скърцане.
Вдигна поглед тъкмо навреме, за да види, че замръзналият от течния азот кабел се откъсва.
Камбаната започна да потъва.
Лейтенантът пребледня. И се затича.
Затича се с всички сили. Към басейна. Защото водолазната камбана вече не можеше да се изтегли, а тя беше единственият начин да се стигне до подводния тунел и пещерата. И ако Барнаби успееше да се добере до там, и морските пехотинци вече бяха мъртви, космическият кораб щеше да попадне в ръцете на британците, битката щеше да е изгубена, а Скофийлд бе отишъл твърде далеч, за да се провали точно сега…
Той се хвърли във водата и заплува надолу.
С мощни удари на ръцете. След потъващата камбана.
Освободена от кабела си, тя се движеше бързо и Скофийлд трябваше да напрегне всички сили, за да я настигне. Приближи се, протегна ръка… и се хвана за една от тръбите.
Барнаби прибра пистолета в кобура си и извади дистанционния детонатор.
Погледна часовника си. 20:37.
Настрои брояча. Даде си два часа, достатъчно време, за да стигне до подводната пещера. Трябваше да е долу, когато тритоналът избухнеше около полярната станция.
Генералът извади от джоба си транспондера на глобалната локализираща система и натисна бутона.
После се усмихна. Въпреки че беше изгубил всичките си войници в станцията, първоначалният му план продължаваше да е в сила.
Когато осемнадесетте гранати се взривяха, „Уилкс“ щеше да заплава в океана като айсберг. И тогава, благодарение на транспондера, британските спасителни части — и никой друг — щяха да знаят точно къде да открият айсберга, станцията, самия Барнаби и, най-важното, космическия кораб.
Водолазната камбана потъваше бързо. Шейн Скофийлд се държеше за тръбата върху купола й.
Бавно започна да се придвижва надолу. Накрая стигна до основата й.
Лейтенантът изплува във водолазната камбана.
Веднага видя Барнаби, който държеше в ръка дистанционния детонатор.