Генералът рязко се завъртя и извади пистолета си, ала Скофийлд беше по-бърз. Юмрукът му се стрелна напред и се заби в китката на британеца. Барнаби инстинктивно разтвори дланта си и оръжието изтрака върху платформата.
Двамата се вкопчиха един в друг. Шейн се опита да го ритне, за да се отскубне от него, но шефът на СВС беше прекалено опитен в ръкопашния бой. Той притисна морския пехотинец към стената и му нанесе мощен, висок ритник. Подкованата му със стоманено налче кубинка улучи бузата на Скофийлд, който политна назад и удари лицето си в студеното стъкло на илюминатора.
И точно пред очите му се появи тънка като паяжина пукнатина.
Нямаше време да мисли за това. Барнаби отново го изрита. И пак. Лейтенантът падна на пода.
— Никога не се отказваш, а? — докато стъпваше отгоре му, рече британецът. — Никога не се отказваш.
— Това е моята станция — изскърца със зъби Скофийлд.
Нов ритник. Този път в счупеното му ребро. Шейн изрева от болка.
— Вече не е твоята станция, Плашило.
Барнаби понечи да го ритне още веднъж, ала лейтенантът се претърколи настрани към металния ръб на платформата.
И тогава го видя.
Харпуна.
Харпуна, който бе взел от „Литъл Америка IV“. Лежеше точно пред него.
Грабна го, но Барнаби скочи след него и силно го изрита в хълбока.
Скофийлд продължи да се търкаля, падна във водата и изведнъж се озова извън спускащата се към дъното водолазна камбана!
В последния момент успя да се хване за една от тръбите и рязко бе повлечен надолу. Можеше само да гадае на каква дълбочина се намира.
Тридесет метра? Петдесет?
Надникна през един от малките кръгли илюминатори. И по това стъкло пълзеше бяла пукнатина.
Шейн внезапно разбра какво става. Течният азот бе оплискал водолазната камбана в станцията и сега стъклото се свиваше.
Генералът го видя и му отдаде чест, после махна с дистанционния детонатор към него, сякаш всичко вече бе свършило.
Ала не беше.
Скофийлд направи нещо странно и след миг усмивката изчезна от лицето на Барнаби.
Лейтенантът вдигна харпуна си и…
… го насочи към напукания илюминатор.
Британецът пристъпи напред и изкрещя:
— Не!
Шейн натисна спусъка и стрелата проби пропуканото стъкло.
Резултатът беше мигновен.
След като стрелата строши стъклото, високото налягане вътре в камбана изчезна. Изведнъж огромният натиск на океана от всички страни стана непреодолим.
Водолазната камбана се смачка.
Сферичните й стени внезапно се свиха навътре. Тревър Барнаби, бригаден генерал Тревър Д. Барнаби от СВС на Нейно величество, бе смазан.
В продължение на няколко секунди Шейн Скофийлд просто гледаше след потъващите в бездната останки.
Барнаби беше мъртъв. Всички командоси бяха мъртви.
Бе си върнал станцията.
И тогава му хрумна друга мисъл, която го изпълни с паника. Все още се намираше най-малко на тридесет метра дълбочина. Нямаше да успее да изплува.
„О, Господи, не!
Не…“
В този момент пред лицето му се появи нечия ръка и той се сепна, защото си помисли, че е Барнаби, който някак си е успял да се измъкне от камбаната секунда преди да…
Но не беше Барнаби.
А Джеймс Реншоу.
Плуваше точно над Скофийлд с тридесетгодишния си акваланг.
И му подаваше втулката си.
Когато лейтенантът стъпи на платформата до басейна, бе 21:00.
Когато претърси станцията от горе до долу за случайно оцелели британски командоси, вече бе 21:40. Не откри никой. Докато обикаляше етажите, Скофийлд се въоръжи с автомат и две азотни гранати. Освен това Реншоу му върна колта.
От Майката нямаше нито следа.
Шейн дори провери в товарния асансьор, ала Нюман я нямаше и там.
Скофийлд седна край басейна. Беше изтощен. Не бе спал повече от едно денонощие и започваше да го усеща.
На платформата до него лежеше аквалангът на Реншоу от „Литъл Америка IV“. За него все още беше завързан дълъг стоманен кабел — кабелът, който потъваше във водата, спускаше се под ледения шелф и водеше към изоставената станция, погребана в айсберга на около километър и половина от брега. Скофийлд поклати глава. До кислородните бутилки стоеше една от британските подводни шейни — свръхмодерна машина с аеродинамична форма. Контрастираше на примитивния акваланг.
Реншоу се беше качил в стаята си на ниво Б, за да донесе няколко бинта, ножица и дезинфектант за раните на лейтенанта.
Кърсти седеше зад него и загрижено го гледаше. Шейн дълбоко си пое дъх и затвори очи. После стисна носа си и… праааас… строшеният хрущял се върна на мястото си.