О, Господи, помисли си той.
Чък Козловски. Главният сержант на морската пехота, най-висшият сержант в корпуса, е от ГРК. После видя друго име, което го сепна още повече:
| ЛИЙ, МОРГАН Т. | МОРСКА ПЕХОТА НА САЩ | СТ. СЕРЖАНТ |
— О, не — изпъшка Шейн.
— Какво има? — попита Реншоу.
„Монтана“, помисли си Скофийлд. Истинското му име беше Морган Лий. Морган Т. Лий.
Монтана беше от ГРК.
Гант и другите търсеха информация за черния самолет.
Санта Крус преглеждаше някакви схеми на малък работен плот. Сара Хенслей седеше на бюрото зад него с молив и лист хартия.
— Страхотно име — наруши тишината Крус.
— Кое? — попита палеонтоложката.
— Името на самолета. Тук пише, че са го нарекли „Силует“. Не е зле.
Тя кимна.
— Хммм.
— Напредвате ли с кода? — попита морският пехотинец.
— Да, струва ми се — отвърна Хенслей. — Номерът в началото — 24157817, изглежда е поредица от прости числа: две, четирийсет, едно, пет и седем. Докато стигнеш до осемстотин и седемнайсет. Но осемстотин и седемнайсет се дели на деветнайсет и четирийсет и три, които също са прости числа. Обаче осемстотин и седемнайсет може да са две числа, осемдесет и едно и седем, или дори три. Това е най-сложното — да разбереш колко числа представлява поредицата.
Санта Крус се усмихна.
— Вие сте по-напред от мен, госпожо.
— Благодаря.
В този момент към тях се приближи Монтана.
— Доктор Хенслей?
— Да.
— Лисицата ме помоли да ви предам, че навярно бихте желали да видите нещо, което е открила в офиса. Някакъв сборник с кодове или нещо подобно.
— Добре. — Сара се изправи и излезе. Монтана и Санта Крус останаха сами.
Редникът продължи да разглежда схемите.
— Знаете ли, господин старши сержант — каза той, — този самолет има обикновени турбодвигатели. И осем малки реактивни дюзи отдолу за вертикално излитане и кацане. Но странното е, че и двата му двигателя работят с обикновено реактивно гориво.
— И какво от това? — попита от прага Лий.
— Ами… каква е ролята на плутониевото ядро? — Санта Крус се обърна и го погледна.
Преди Монтана да успее да отговори, редникът отново се наведе над схемите и извади изпод тях няколко листа с ръкописни бележки.
— Но ми се струва, че открих — каза той. — Споменах за това на Лисицата. Тук пише, че инженерите в хангара работели върху някакъв нов вид електронен механизъм „Стелт“, нещо като електромагнитно поле, което обгръщало самолета. Но за да се генерира това поле, се нуждаели от адски много енергия, нещо от порядъка на две цяло и седемдесет и един гигавата. А такава енергия можела да се получи само при контролирана ядрена реакция. Оттук и плутоният. — Санта Крус доволно кимна.
И изобщо не забеляза, че Монтана бързо се приближава иззад гърба му.
— Знаеш ли — продължи редникът, — тая операция е тотално прецакана. Космически кораби, френски войници, британски войници, секретни бази, плутониеви ядра, предатели от ГРК. Мамка му! Просто…
Ножът на Лий се заби в ухото му и проникна в мозъка му.
Очите на младия морски пехотинец се разшириха и той се строполи по лице на бюрото. Мъртъв.
Монтана измъкна кървавия си нож от черепа му, обърна се…
… и видя Либи Гант да стои на прага с няколко листа хартия в ръце.
Скофийлд включи интеркома.
— Гант! Гант! Обади се!
Отговор не последва.
Той погледна часовника си.
21:58.
Мамка му. Дупката щеше да е над станцията след две минути.
— Гант, ако ме чуваш, обади се. Монтана е от ГРК! Повтарям, Монтана е от ГРК! Обезвреди го, ако се наложи. Повтарям, обезвреди го, ако се наложи. Край.
С тези думи той се изкатери по стълбата и се втурна към радиозалата.
Гант тичаше в хангара, следвана по петите от Монтана. В ледената стена зад нея се забиваха куршуми.
Докато се насочваше към вратата, която водеше към главната пещера, младата жена свали автомата от рамото си и стреля назад на сляпо. После се провря през хоризонталната цепнатина и се претърколи навън в момента, в който Лий отново стреля по нея.
Този път обаче се оказа точен.
Два куршума улучиха нагръдника й. Трети отвори червена рана отстрани на корема й.
Гант сподави вика си и я притисна с длани. Стисна зъби и видя, че между пръстите й се стича струйка кръв. Болката бе непоносима.
Слонските тюлени стояха скупчени при самолета. Един от тях вдигна глава и погледна Либи.
Мъжкарят. Огромният мъжкар със страшни долни кучешки зъби. Трябва да се беше върнал през последния половин час, помисли си тя.