Скофийлд изтръпна. И изведнъж всичко му се изясни.
Намираше се в абсолютно същото положение като Андрю Трент в Перу. Пръв беше стигнал в станцията. Бе открил нещо вътре. И сега пращаха тюлени, най-безмилостните, най-опасни спецчасти в Съединените щати.
Внезапно в ума му изскочи ред от имейла на Андрю Трент:
„Личният състав на морската пехота те е обявил за мъртъв.“
Той мъчително преглътна. Пращаха тюлените, за да го убият.
СЕДМА АТАКА
Вторник, 16 юни, 22:00
— Ромео, чуй ме — бързо каза Скофийлд. — ГРК е внедрила предатели във взвода ми. Един от собствените ми хора започна да избива ранените. Тюлените са пратени, за да ме очистят. Трябва да направиш нещо.
Лейтенантът усети, че го полазват тръпки. Бе казал на Ромео същите думи, които беше чул от Андрю Трент в Перу.
— Какво да направя? — попита Роуч.
— Кажи им, че тук вътре няма нищо — отвърна Скофийлд. Кажи им, че няма никакъв космически кораб. Кажи им, че става дума за стар секретен проект на военновъздушните сили, който, кой знае защо, са изоставили.
— Хм, Плашило, не разполагам с никаква информация какво има в тази станция. Не знам нищо за космически кораби и секретни проекти.
— Затова е целият този шум, Ромео. Чуй ме. Бих се с френски парашутисти. Бих се с Тревър Барнаби и цяла рота командоси от СВС. След всичко, което преживях, не искам да ме очистят шайка побъркани американци, чуваш ли ме!
— Почакай малко, Плашило.
Последва мълчание.
След около минута Ромео отново се обади:
— Плашило, току-що се посъветвах с капитана на частта, която е отцепила района — някакъв тип на име Брукс, Арлин Брукс. Той каза, че щял да застреля всеки от хората ми, който се опита да влезе в станцията преди пристигането на тюлените.
Скофийлд извади от джоба си разпечатката на имейла от Андрю Трент със списъка на агентите на ГРК.
Погледът му се спря на едно от имената.
| БРУКС, АРЛИН Ф. | СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ НА САЩ | КАПИТАН |
„Копеле гадно, помисли си той. Това беше същият човек, който бе отцепил района около храма в Перу. Арлин Ф. Брукс, от ГРК.“
— Добре, Плашило — рече Ромео. — Слушай сега. Може и да не успея да вляза, но ще ти кажа нещо, което чух преди половин час. На около триста морски мили от брега в открито море плава „Уосп“. След като пристигнахме тук ми се обади Джак Уолш. Преди трийсетина минути патрул от четири изтребителя „Хариър“ на морската пехота свалили британски самолет VC–10 на около двеста и петдесет морски мили от брега.
Скофийлд онемя.
Знаеше какво иска да каже Ромео.
Самолетите VC–10 имат едно единствено предназначение: да зареждат бомбардировачи и изтребители във въздуха.
Щом на 250 морски мили от брега бе свален британски VC–10, значи наблизо се намираше друг британски самолет, който навярно имаше заповед да…
О, не, помисли си Шейн. Това бе унищожителят на Барнаби.
Подобно на френския унищожител, този британски самолет имаше заповед да бомбардира полярната станция, ако Тревър Барнаби не се обади в уреченото време.
— Вдигнаха по тревога военновъздушните сили — продължи Роуч. — В момента патрулират над океана с „АУАКС“ и изтребители F–22. Търсят британския самолет и имат заповед незабавно да го свалят.
Скофийлд се отпусна назад на стола си.
Намръщи се и заразтрива челото си.
Беше в капан. Скоро щяха да се появят тюлените — независимо дали бяха разбрали или не, че в станцията няма нищо ценно. И дори да успееше да им избяга, оставаше вероятността „Уилкс“ да бъде разрушена от ракета въздух-земя, изстреляна от британски изтребител. И все пак му оставаше една възможност, помисли си лейтенантът.
Да излезе навън и да се предаде на Роуч, преди да пристигнат тюлените. Така поне щяха да останат живи. А ако този ден бе научил нещо, това беше, че ако си жив, все още имаш шанс.
Скофийлд включи микрофона си.
— Ромео, слушай…
— Мамка му, Плашило. Те са тук.
— Кой?
— Тюлените. Тук са. Току-що ги пуснаха да минат. Четири снегохода. В момента се насочват към станцията.
Четирите сини снегохода бяха на километър и половина от полярната станция. Наредени в полукръг откъм сушата, те се плъзгаха по ледената равнина и очевидно не бързаха.
Тюлените.
Командирът на водещия снегоход включи радиостанцията си.
— База, тук Тюлени. Потвърждавам заповедта. Няма да влезем в станцията, докато не свалите изтребителя.
— Тюлени, тук Кула. Бъдете готови — разнесе се отговорът. — Очакваме информация от нашите самолети.
В този момент над Южния океан на 242 морски мили от полярната станция летяха шест F–22 от ВВС на САЩ.