F–22 е най-модерният изтребител в света, наследник на предишния F–15 „Ийгъл“. Но макар и да прилича на предходника си, F–22 притежава нещо, каквото F–15 никога не е имал — „Стелт“.
Командирът на ескадрилата слушаше радиостанцията си. Когато гласът от другия край замлъкна, той отговори:
— Благодаря, виждам го.
Светлата точица на компютърния дисплей се насочваше на запад. Под екрана пишеше:
РАЗСТОЯНИЕ ДО ЦЕЛТА: 103 морски мили 3-СЗ.
ВИД НА ЦЕЛТА: Е–2000.
Е–2000, помисли си пилотът. „Юрофайтър“. Двумоторен, изключително маневрен малък изтребител, съвместен проект на британските, немските, испанските и италианските военновъздушни сили.
Точицата се движеше спокойно, тъй като не знаеше за невидимите американски изтребители на сто и петдесет километра зад нея.
— Добре, обектът е засечен — каза пилотът. — Повтарям, обектът е засечен. Време е да потанцуваме.
Шейн Скофийлд не знаеше какво да прави.
Не можеше да се предаде на тюлените. Те почти със сигурност бяха от ГРК. Ако го заловяха, щяха да го убият.
Замисли се дали да не се спусне в пещерата и да се скрие там, но си спомни, че това вече не е възможно, тъй като водолазната камбана беше унищожена.
Той изведе Кърсти и Реншоу от радиозалата на ниво А и се запъти към стълбата.
— Какво става? — попита ученият.
— Прецакаха ни — отвърна Скофийлд.
Мислите му препускаха. Сега единствената възможност бе да се скрият някъде в станцията и да чакат, докато тюлените и всички останали си отидат…
„И какво ще правиш после? — каза си той. — Вкъщи ли ще се прибереш?
Ако останеш жив, все още имаш шанс.“
Лейтенантът слезе по стълбата и погледна надолу към басейна на ниво Д.
И видя нещо.
Уенди, която лежеше на платформата и доволно дремеше.
„Уенди…“ — помисли си Скофийлд.
Командирът на ескадрилата отново включи микрофона си.
— База, тук Първи. Поддържаме режим „Стелт“. Обектът ще бъде в обхвата ни след… двайсет минути.
Внезапно се сети.
Шейн се обърна към Кърсти.
— Колко време може да остане Уенди под водата?
Тя сви рамене.
— Повечето мъжки космати тюлени издържат около час. Но Уенди е момиче и е много по-дребна, така че вероятно не повече от четирийсетина минути.
— Четирийсет минути… — рече Скофийлд.
— Какво си намислил? — попита Реншоу.
— На нас ни трябват приблизително два часа, за да стигнем до пещерата, нали така? — отвърна лейтенантът. — Един час, за да се спуснем на хиляда метра дълбочина с водолазната камбана и още един, за да се изкачим по ледения тунел.
— Да, и какво от това?
Шейн го погледна.
— Когато Гант и другите наближаваха пещерата, тя каза нещо много странно. Уенди плувала с тях в тунела.
— Аха.
— Така че даже Уенди да може да плува два пъти по-бързо от нас, ако се гмурне чак до долу, въздухът й няма да стигне за обратния път.
Реншоу мълчеше.
— Искам да кажа — продължи Скофийлд, — че за нея ще е самоубийство да не се върне обратно след двайсет минути.
Лейтенантът погледна към Кърсти.
— Има друг път до пещерата — каза той. — Пряк път.
— Тюлени, тук Първи. Обектът ще бъде в обхвата ни след петнайсет минути — каза по радиостанцията командирът на ескадрилата.
Тюлените сковано седяха в кабината на снегохода си. Лицата им бяха абсолютно безизразни.
Скофийлд остави безшумните акваланги на платформата. Кърсти вече си обличаше термоелектрически неопрен. Той й беше толкова голям, че трябваше да навие ръкавите и крачолите. Реншоу си сложи кислородните бутилки.
— Ето, изпийте тези хапчета. — Лейтенантът им подаде по една синя капсула. Това бяха противоазотни таблетки N–67D, същите, които бе дал на Гант и другите преди да се спуснат в пещерата.
Скофийлд съблече горните си дрехи и сложи бронята и колана си върху неопрена. Докато ровеше в джобовете на униформата си, откри азотната граната и сребърния медальон на Сара Хенслей. Бързо прехвърли всичко в джобовете на термокостюма и нарами кислородните бутилки.
Аквалангите бяха три. Наситената хелиево-кислородна смес — 98% хелий, 2% кислород — щеше да им стигне за четири часа.
След като се приготви, Реншоу помогна на Кърсти.
Скофийлд се огледа наоколо за нещо тежко — нещо много тежко — тъй като трябваше да потънат бързо.
Скоро откри каквото търсеше.
Когато външният коридор на ниво Б се беше възпламенил, част от него бе паднала край басейна. Триметрово парче плътна стомана. Лейтенантът и Реншоу го довлякоха до водата. Металът високо скърцаше по платформата.