Американските пилоти видяха яркооранжевата експлозия в нощното небе. Точката на радарите им изчезна. Двама от тях изръкопляскаха. Командирът на ескадрилата се усмихна.
— Тюлени, тук Първи. Обектът е елиминиран. Повтарям, обектът е елиминиран. Можете да влезете в станцията.
Гласът на пилота отекна по високоговорителя в снегохода на тюлените:
— Можете да влезете в станцията.
Благодаря, Първи — отвърна командирът на тюлените. — До всички коли, готови. Преминаваме на оперативна честота за атака на станцията.
Той изключи радиостанцията си и се обърна към другите в снегохода.
— Добре, да вървим да ги очистим.
Командирът на ескадрилата от изтребители F–22 продължаваше да гледа към останките от британския Е–2000. Тънки оранжеви нишки бавно се спускаха към земята като евтини фойерверки.
Погълнат от гледката, той забеляза новата, по-малка точица на радарния екран — която се насочваше на юг към Антарктида — едва след тридесет секунди.
— Какво е това, по дяволите?
— Господи — възкликна някой. — Трябва да е изстрелял ракета преди да го свалим!
Командирът се опита отново да се свърже с тюлените, ала този път не успя. Вече бяха превключили на оперативна честота.
Вратата на станцията избухна. Тюлените се втурнаха вътре и откриха огън.
Влизането им беше точно по правилата. Единственият проблем бе, че в „Уилкс“ нямаше никой.
Скофийлд погледна дълбокомера си: четиристотин и петдесет метра.
Няколко минути по-късно тесният проход свърши и лейтенантът се озова в по-широк тунел.
Веднага разбра къде се намира, въпреки че никога не беше идвал тук.
На отсрещната стена се виждаха триметрови кръгли дупки. Сара Хенслей му бе разказала за тях. Гант също ги беше споменала. Пещерите на слонските тюлени. Този тунел определено водеше към космическия кораб.
Да!
Тримата бързо заплуваха нагоре без да изпускат от очи големите дупки в леда.
Макар че видът им го тревожеше, Скофийлд бе почти сигурен, че тюлените няма да ги нападнат. До този момент единствените водолази, необезпокоявано стигнали до пещерата, бяха морските пехотинци и Сара Хенслей — всички с безшумни акваланги. Другите групи, учените от „Уилкс“ и британците, бяха с обикновени водолазни екипи. И животните ги бяха разкъсали. Поради тази причина лейтенантът смяташе, че слонските тюлени не са чули Гант и другите.
В този момент той забеляза повърхността и забрави за тюлените.
Отново погледна дълбокомера. Четиристотин петдесет и пет метра. Бяха във водата от осемнадесет минути. Бе отнело съвсем малко време.
Изведнъж в тунела се разнесе тихо изсвирване.
Скофийлд го чу и се напрегна. Кърсти стискаше ремъка на Уенди до него. Малкият космат тюлен също го беше усетил.
Второ изсвирване отговори на първото и сърцето на лейтенанта замря.
Чудовищата знаеха, че са тук…
— Бързо! — каза той на Реншоу и Кърсти. — Да излизаме!
Скофийлд и ученият заплуваха нагоре с бързи удари. Момичето просто плесна Уенди по хълбока и тюленът се стрелна напред.
Шейн погледна повърхността. Изглеждаше спокойна. Гладка като огледало.
Изсвирванията ставаха по-високи. След няколко секунди към тях се присъедини дрезгав лай. Скофийлд се завъртя във водата и се озърна наоколо, после вдигна глава нагоре.
И в този момент огледалото се пръсна.
Слонските тюлени скачаха във водата от всички страни. Други изплуваха от подводните дупки в стените и се насочиха към водолазите. Техните писъци, лай и изсвирвания оглушително кънтяха в тунела.
Уенди се стрелна нагоре. Кърсти се беше вкопчила в ремъка й. Малкото животно правеше всевъзможни маневри, за да избегне острите зъби на връхлитащите го чудовища.
Внезапно Уенди забеляза пролука, зърна повърхността и пое към нея. Инерцията й я изхвърли във въздуха и тя се приземи на брега. Кърсти тежко се стовари до нея върху ледения под на пещерата. Вдигна глава и видя, че Уенди бързо се отдалечава от басейна. Момичето скочи и понечи да я последва, но точно в този момент земята под краката му се разтърси.
Кърсти се обърна. Един от слонските тюлени се тътреше към нея.
Тя се затича, ала само след няколко крачки се препъна и падна.
Чудовището се приближаваше. Кърсти лежеше, съвсем беззащитна…
Отекна изстрел и муцуната на тюлена избухна в кръв. Той се просна по корем на земята, разкривайки зад себе си Скофийлд, който все още се намираше във водата на десетина метра зад него с изваден пистолет. Кърсти едва не припадна.