— Първо трябваше да научи ГРК — горчиво повтори Скофийлд.
— Работата ни е първи да научаваме всичко.
— Затова си го убила — каза лейтенантът. — С отрова от морска змия. И си обвинила Реншоу.
Тя погледна геофизика.
— Съжалявам, Джеймс, но ти беше най-подходящият. С Бърни постоянно се карахте. И когато се спречкахте онази вечер, не можех да си позволя да изпусна възможността.
Скофийлд погледна часовника си.
— Виж, Сара, знам, че не ми вярваш, но трябва да се измъкнем от тук. Към станцията се приближава ядрена ракета…
— Няма никаква ракета! — отсече Хенслей. — Ако имаше, тюлените нямаше да са там.
Той отново погледна часовника си.
22:36.
Мамка му! Какво положение! Бяха хванати. Сара Хенслей просто щеше да чака ракетата да унищожи всички им.
В този момент часовникът му показа 22:37.
Скофийлд не знаеше за осемнадесетте гранати Тритонал 80/20, които Тревър Барнаби бе разположил в полукръг около полярната станция с намерението да откъсне тази част от ледения шелф и да образува айсберг.
Не знаеше, че в 20:37 Барнаби е настроил брояч, който да взриви гранатите след два часа.
Осемнадесетте гранати Тритонал избухнаха едновременно.
Във въздуха изригнаха стометрови снежни гейзери. Над ледената равнина се разнесе невъобразим грохот и в шелфа се появи полукръгла цепнатина. После внезапно се чу зловещо пропукване и ледът, в който беше построена полярната станция, и всичко под нея — цели три кубични километра лед — се откъсна и заплава в морето.
Тунелът рязко се наклони. Отвсякъде се посипаха парчета лед. Едновременната експлозия на осемнадесетте гранати Тритонал оглушително закънтя в пещерата.
Отначало Скофийлд помисли, че това е ядрената ракета. Че Роуч е допуснал ужасна грешка и ракетата е стигнала до целта си половин час по-рано. Но после разбра, че е нещо друго — ако бе ракетата, вече всички щяха да са мъртви.
Тунелът отново се разлюля и Сара Хенслей изгуби равновесие. Реншоу използва момента и се хвърли отгоре й. Двамата силно се блъснаха в ледената стена, ала Хенслей успя да се отскубне от него.
Шейн все още стискаше Гант. Той внимателно я остави на пода и понечи да се изправи, но палеонтоложката се обърна и насочи пистолета към лицето му.
— Съжалявам, лейтенант. Бях започнала да те харесвам — каза тя.
Въпреки хаоса наоколо, изстрелът оглушително отекна в малкия тунел.
Скофийлд видя от гърдите на Сара Хенслей да изригва кръв.
Очите й се изцъклиха, коленете й се подгънаха и тя се строполи на земята.
Колтът му все още димеше, когато Гант го пъхна обратно в кобура на бедрото му. Лейтенантът не беше имал възможност да го извади, ала Либи, която лежеше до него, бе успяла.
Кърсти просто зяпаше сцената с отворена уста. Шейн отиде при нея.
— Господи, добре ли си? — попита той. — Майка ти…
— Тя не ми беше майка — промълви момичето.
— Може би по-късно ще поговорим за това. След двайсет и две минути всичко тук ще се превърне в пара.
Кърсти кимна.
— Господин Реншоу — каза Скофийлд и погледна вибриращите ледени стени. — Какво става?
— Не знам…
В този момент тунелът отново се наклони и пропадна с около двадесет и пет сантиметра.
— Като че ли леденият шелф се е откъснал от материка — сподели геофизикът. — И се е превърнал в айсберг.
— Айсберг… — повтори Скофийлд. Рязко завъртя глава и погледна Реншоу. — Ония слонски тюлени още ли са в пещерата?
Ученият надзърна през цепнатината.
— Не. Няма ги.
Шейн вдигна Гант на ръце и я понесе към отвора.
— Така и предполагах — каза той. — Убих мъжкаря и сега останалите сигурно го търсят.
— Как ще се измъкнем от тук? — попита Реншоу.
Скофийлд избута Либи през цепнатината. После се обърна към дребния геофизик. Очите му блестяха.
— По въздух.
Огромният черен изтребител величествено се издигаше в средата на подводната пещера. Заостреният му нос бе рязко наклонен надолу, лъскавите му черни криле бяха извити назад. От високия таван на пещерата се откъсваха големи парчета лед и се разбиваха в металния корпус.
Скофийлд и другите се затичаха по вибриращия под и се скриха под самолета.
Гант показа на лейтенанта клавиатурата.
Дисплеят светеше в зелено.
— Някой успя ли да го разгадае? — попита лейтенантът.
— Хенслей работеше по въпроса, но едва ли е успяла.
— Значи не знаем кода.
— Не.
— Страхотно!
В този момент до Скофийлд се приближи Кърсти и погледна нагоре към екрана.