Скофийлд надникна през стъкления покрив и видя, че опашката на самолета е замръзнала в лед.
Намери бутона с надпис „ЗАДНИ ДЮЗИ“. Натисна го.
От тях изригна бял пламък, който започна да топи леда.
Скоро опашката бе свободна. Шейн погледна часовника си.
22:53.
Подът на пещерата отново пропадна.
„Хайде, изтрай още малко. Само две минути. Още само две минути…“
Той продължи да загрява двигателите.
22:54.
22:55.
„Добре, вече е време. Да вървим.“
Скофийлд натисна бутона за вертикално излитане и осемте дюзи от долната страна на големия черен изтребител изригнаха дълги бели струи газ.
Този път Силуета се издигна над ледения под. Пещерата наоколо ехтеше и се разтърсваше. От тавана валяха парчета лед и падаха върху самолета.
Хаос. Пълен хаос.
22:56.
Лейтенантът погледна през тъмното стъкло. Сякаш цялата откъсната от ледения шелф част се накланяше напред и се плъзгаше в океана…
Откъсваше се от материка, помисли си Скофийлд.
— Какво правите? — извика от ракетния отсек Реншоу.
— Чакам го да се преобърне! — отвърна лейтенантът.
Гант изпъшка от болка.
— Реншоу! Помогнете й! Погрижете се за раната! Кърсти! Ела тук! Трябваш ми!
Момичето влезе в кабината и седна на високата задна седалка.
— Какво да направя?
— Виждаш ли оня щурвал там? — посочи с ръка Скофийлд. — Онзи със спусъка?
— Да.
— Натисни спусъка.
Кърсти се подчини.
От двете криле на изтребителя проблеснаха ослепително бели струи светлина.
Двата трасиращи куршума се забиха в ледената стена пред Силуета и вдигнаха бели облаци. Когато се разпръснаха, Шейн видя, че се е образувала голяма бяла дупка.
— Точна стрелба — каза той.
Скофийлд дръпна назад шурвала и самолетът се издигна още по-високо.
— Добре, дръжте се. Кърсти, когато ти кажа, натисни спусъка и не го пускай.
— Ясно.
Лейтенантът погледна басейна през стъклото. Водата яростно се плискаше в ледените стени.
В този момент пещерата пропадна право надолу и рязко се наклони. И Скофийлд разбра, че леденият шелф заедно с полярната станция „Уилкс“, окончателно се е откъснал от материка.
Беше се превърнал в айсберг.
„Изчакай — каза си Шейн. — Изчакай…“
Пещерата отново се наклони.
Само че този път много по-силно. Този път се завъртя на сто и осемдесет градуса около увисналия във въздуха Силует!
Айсбергът се бе преобърнал!
Сега пещерата беше с тавана надолу!
Внезапно през големия отвор в „тавана“, който само допреди секунди беше входа към подводния леден тунел, нахлу вода.
Тунелът вече не водеше към дълбините на океани Сега водеше нагоре. Към повърхността.
Скофийлд избегна бурния водопад. След двадесетина секунди пороят отслабна и Шейн дръпна назад шурвала. Силуетът се наклони назад и се насочи към дупката в тавана.
— Добре, Кърсти, стреляй!
Момичето натисна спусъка.
От крилете изригна опустошителен огън. Вълната от трасиращи куршуми изчезна в отвора и прочисти неравностите по стените на тунела.
Скофийлд включи дюзите и самолетът се стрелна нагоре през прохода, докато зад него таванът на пещерата се срутваше.
Монтираните на крилете картечници унищожаваха всички препятствия по пътя, докато черният изтребител се носеше през някогашния подводен леден тунел.
Лейтенантът маневрираше през вдигащите се бели облаци от парченца лед, накланяше самолета встрани, когато проходът се стесняваше и се молеше трасиращите куршуми да стигнат.
Силуетът се издигаше все по-нагоре. Навсякъде около него се разнасяха експлозии. Грохотът на картечниците беше оглушителен.
И изведнъж тунелът зад изтребителя започна да се срутва с невероятна скорост.
Падаха огромни ледени буци. Самолетът продължаваше да лети нагоре, като взривяваше стените пред себе си, докато в същото време бягаше от рушащия се тунел зад него.
Гледката през прозрачния покрив на кабината приличаше на видеоигра. Проходът се носеше край Скофийлд и от време на време светът се обръщаше надолу с главата, когато Шейн накланяше Силуета, за да избегне някое препятствие.
Трасиращите куршуми помитаха всичко по пътя си и разширяваха тунела. Изведнъж стените изчезнаха и Скофийлд видя пред себе си черното небе.
Силуетът излетя от айсберга и се понесе във висините.
Изтребителят се стрелна почти вертикално нагоре и лейтенантът погледна през рамо. Леденият шелф с полярната станция всъщност вече не бе леден шелф. Сега беше айсберг.
Невероятно огромен айсберг.
Беше се преобърнал и Шейн видя разядената му долна страна. Тънките ледени сталактити и искрящите върхове се издигаха като небостъргачи във въздуха. Сред тях тъмнееше назъбената дупка, през която беше излетял Силуета.