Внезапно вниманието му бе привлечено от някакво движение. Над океана се носеше тънък бял цилиндър и се насочваше към новообразувания айсберг.
Ракетата.
И докато Силуета се рееше в небето, ядрената ракета се блъсна в айсберга и потъна в леда. В продължение на около три секунди не се случи нищо…
После ракетата избухна.
Армагедон.
Точно под самолета проблесна ослепително бяла светлина. Ледът мигновено се превърна в прах. Ударната вълна се издигна нагоре, като понесе със себе си огромни маси вода и разлюля гигантските айсберги край брега, сякаш бяха детски играчки за вана. Експлозията не бе голяма — три килотона с радиус на взрива Половин километър. Но всъщност не съществува малка ядрена експлозия.
Ала това не беше всичко.
Изведнъж започна да се образува чудовищен черен гъбообразен облак, който се стрелна нагоре след Силуета.
Скофийлд се опита да избяга. Гъбата го настигаше. И точно, когато оставаше още малко, за да го обгърне, облакът достигна кулминацията си и изтребителят мълниеносно се отдалечи от него.
Скофийлд рязко зави и се насочи към морето.
Силуетът летеше на север. Навън цареше вечен здрач. Ядреният облак беше потънал под хоризонта на юг.
Лейтенантът откри автопилота, включи го и отиде в ракетния отсек да види Гант.
— Как е тя? — попита той Реншоу. Либи лежеше на пода. Беше ужасно бледа. Кожата й бе влажна и лепкава, очите — затворени.
— Изгубила е много кръв — отвърна геофизикът. — Трябва бързо да я заведем в болница.
Гант вдигна клепачи.
— Победихме ли? — попита тя.
Скофийлд и Реншоу я погледнаха. Лейтенантът се усмихна.
— Да, Либи, победихме. Как се чувстваш?
— Отвратително. — Младата жена се отпусна на пода и отново затвори очи.
Шейн въздъхна. Къде можеше да я отведе? Най-добрата възможност беше някой кораб, но кой…
„Уосп“. Роуч му беше казал, че „Уосп“ е някъде в този район. Корабът на Джак Уолш. Корабът на морската пехота. Там щяха да са в безопасност.
Тъкмо се канеше да се върне в кабината, когато забеляза дневника в джоба на Гант.
Скофийлд го взе.
Настани се на Предната седалка и включи радиостанцията.
— „Уосп“. „Уосп“. Тук Плашило. Повтарям, тук Плашило. Чувате ли ме?
Никакъв отговор.
Опита отново. Пак нищо. Погледна надолу към дневника. Вътре имаше няколко откъснати листа.
Лейтенантът извади единия от тях и го прочете.
Изтребител с пълна електронна и конвенционална невидимост, възможности за вертикално излитане и изстрелване на голям брой ракети въздух-въздух и въздух-земя със среден до голям радиус на действие (370 км), както е посочено в офертата на „Дженеръл еъроноутикс“ и „Ентъртек лимитид“, в отговор на обявлението за търг № 456–771–7А от 02.01.1977.
Електронна невидимост означаваше, че самолетът не може да се засече от радар. Но какво бе „конвенционална невидимост“?
Скофийлд взе следващия лист. Приличаше на страница от офертата на „Ентъртек лимитид“.
Изтребителят В–7А „Силует“ има предимството да е разработен на основата на дългогодишния опит на „Ентъртек Лимитид“ в областта на електронните контрамерки. Невидимостта за радар или техниката „Стелт“ се постига по много начини: с боя, абсорбираща радарния сигнал или специфична конструкция на корпуса, както е при изтребителя F–117A. Но никой не е успял да постигне конвенционална невидимост. Досега.
„Ентъртек Лимитид“ разработи система, с помощта на която около самолета се създава електромагнитно поле, гарантиращо конвенционална невидимост. Полето изкривява молекулярната структура на въздуха около самолета и изкуствено пречупва светлината, което осигурява пълна невидимост за радар и дори…
Скофийлд зяпна. Прегледа следващите няколко реда и стигна до думите, които търсеше:
Ние го наричаме „обгръщащо устройство“…
Господи, помисли си лейтенантът.
Обгръщащо устройство.
Система, която правеше самолета невидим не само за радар, но и за голо око. Всеки пилот знаеше, че даже да си невидим за радарите на врага, никога не можеш да избегнеш директното наблюдение. Бомбардировачите „Стелт“, които струваха един милиард долара, можеха да се забележат през прозореца на „АУАКС“ от шестдесет и пет километра разстояние.
Мислите му препускаха. Това бе революционно откритие — обгръщащо устройство, което изкуствено пречупва светлината около самолета и го прави невидим за голо око.