Той знаеше за ефекта на пречупване. Най-лесно се наблюдаваше в сферичен аквариум. Светлинните лъчи извън аквариума достигат водата — която е с по-голяма плътност от въздуха. Това кара светлината да се пречупва под ъгъл и илюзорно променя големината и мястото на рибата в аквариума.
Но тук ставаше дума за пречупване на въздуха, помисли си Скофийлд. За изкуствена промяна на въздушната плътност с помощта на електричество.
Трябваше да има уловка. И имаше.
Плутоният.
Тази революционно нова система, която можеше да променя плътността на въздуха, бе ядрена.
Потърси съответното място в текста и го откри. Както можеше да се очаква от компания, опитваща се да спечели държавен търг, думите бяха внимателно подбрани:
Трябва да подчертаем, че обгръщащата система на Силуета изисква огромно количество енергия. Според експериментите, проведени от „Ентъртек Лимитид“ и „Дженеръл еъроноутикс“, нарушаването на молекулярната и електромагнитна структура на въздуха около движещ се самолет изисква 2,71 гигавата електромагнитна енергия. Единственият известен източник на такова количество енергия, е контролираната ядрена реакция…
Скофийлд тихо подсвирна с уста. „Дженеръл еъроноутикс“ и „Ентъртек“ бяха предложили на военновъздушните сили на САЩ самолет с ядрен реактор на борда. Нищо чудно, че го бяха построили в Антарктида.
Остави документа и отново опита да се свърже по радиостанцията.
— „Уосп“. „Уосп“. Тук Плашило. Повтарям. „Уосп“, тук Плашило. Моля, отго…
— Неидентифициран самолет, използващ името Плашило, тук изтребител на военновъздушните сили на Съединените щати, Първи. Идентифицирайте се — внезапно се разнесе по високоговорителя в кабината.
Скофийлд погледна радарния дисплей. Вече се намираше на почти двеста морски мили от антарктическия бряг. Радарът не отчиташе нищо.
По дяволите, помисли си той. Другият самолет използваше „Стелт“.
— Първи, тук лейтенант Шейн Скофийлд от морската пехота на Съединените щати. Летя с необозначен американски прототип на изтребител-бомбардировач. Нямам враждебни намерения.
Лейтенантът погледна наляво през стъклото.
И видя шест точици на хоризонта.
— Неидентифициран самолет. Последвайте ни към самолетоносача на Съединените щати „Ентърпрайз“, където ще докладвате.
— Първи, не искам да ме взимате под ескорт…
— Тогава ще стреляме срещу вас, неидентифициран самолет.
Скофийлд си прехапа езика.
— Първи, идентифицирайте се.
— Какво?
— Името ви, Първи?
— Аз съм капитан лейтенант Джон Ф. Йейтс от военновъздушните сили на Съединените щати и искам незабавно да се предадете на ескортиращото формирование!
Йейтс, помисли си Шейн и извади от джоба си разпечатката. И го откри:
| ЙЕЙТС, ДЖОН Ф. | ВВС НА САЩ | КАПИТАН-ЛЕЙТЕНАНТ |
— Какво е това, конгрес на ГРК ли? — измърмори под нос той.
В този момент край неговия самолет се появиха шест F–22. Два отпред. Два отстрани. Два отзад. Летяха на разстояние около двеста метра един от друг. Радарът изобщо не отбелязваше присъствието им, въпреки че Скофийлд ги виждаше.
Изведнъж по високоговорителите в кабината се разнесе остър звън.
Изтребителите го бяха прихванали.
— Какви са намеренията ви, капитан-лейтенант Йейтс? — попита Шейн.
— Да ви ескортираме до „Ентърпрайз“, където ще докладвате.
— Възнамерявате ли да стреляте срещу мен?
— Хайде да не усложняваме положението.
— Възнамерявате ли да стреляте срещу мен?
— Сбогом, Плашило.
Мамка му!
Щяха да стрелят. Скофийлд отчаяно се озърна наоколо за нещо…
Погледът му попадна върху бутоните на пулта.
„РЕЖИМ НА ОБГРЪЩАНЕ“.
По дяволите, нямаше какво да губи…
Натисна бутона в момента, в който водещият F–22 изстреля една от ракетите си.
Случилото се след това беше невероятно.
Капитан-лейтенант Джон Йейтс погледна през прозореца на своя изтребител. В мътнооранжевия сумрак над океана Йейтс видя черния самолет точно пред себе си. От задните му дюзи струеше червено сияние.
После зърна бялата димна следа на собствената си ракета, която се стрелна от крилото му и се насочи към дюзите на черния самолет.
В следващия миг над него се спусна трептяща мъгла. Гледката бе удивителна. Приличаше на мараня, каквато се вдига над магистрала в зноен летен ден.
Черният изтребител внезапно изчезна.
Ракетата на Йейтс обезумя.
Изгубила първоначалната си цел, тя незабавно започна да търси нова.
Откри я в един от изтребителите, които летяха пред Силуета. Влетя в задната му дюза и самолетът избухна. Яркооранжеви пламъци осветиха тъмното небе.