Настрои брояча на десет минути и остави гранатата Тритонал в кабината. После вдигна Гант на ръце и я изнесе навън.
Скофийлд и спътниците му застанаха пред зловещия черен самолет. С острия си, насочен надолу нос и свитите си назад криле, Силуетът приличаше на гигантска хищна птица, кацнала на палубата в ледения антарктически здрач.
Лейтенантът поведе другите към пететажната сграда. Представляваха странна гледка — Скофийлд с Гант на ръце, Реншоу, Кърсти и накрая Уенди, която се тътреше след тях и благоговейно гледаше огромния метален кораб.
Когато наближиха Острова, една от вратите в основата му се отвори и отвътре грейна бяла светлина.
На прага се появи мъжки силует, очертан на светлия фон. Скофийлд видя обветреното лице на човек, когото познаваше.
Джак Уолш.
Капитанът на „Уосп“. Човекът, който преди три години не се бе подчинил на Белия дом и беше пратил своите морски пехотинци в Босна, за да спасят Шейн Скофийлд.
Уолш се усмихна на Скофийлд и сините му очи засияха.
— Много хора говорят за теб, Плашило — спокойно каза капитанът.
Шейн се намръщи. Очакваше по-топло посрещане.
— Защо сте освободили палубата, господин капитан? — попита той.
— Не съм… — Уолш рязко млъкна, когато покрай него грубо се провря друг мъж и застана пред Скофийлд.
Лейтенантът никога не го бе виждал. Широкоплещест, около шестдесетгодишен, с грижливо поддържана бяла коса и бели мустаци. И носеше синя униформа. От флота. Медалите на джоба на гърдите му бяха страшно много.
— Значи това бил Плашилото — каза непознатият и го измери с поглед от горе до долу.
— Плашило — напрегнато рече Джак Уолш, — това е вицеадмирал Томас Клейтън, представителят на флота в Съвета на началник-щабовете. Преди около четири часа пое командването на „Уосп“.
Адмирал от Съвета на началник-щабовете. Божичко.
Ако информацията му за ГРК беше вярна, Съветът на началник-щабовете бе нейната глава, нейният мозък. Пред него стоеше един от шефовете на ГРК.
— Хайде! — високо извика Клейтън. Говореше на някой зад Уолш.
В този момент от вратата заизлизаха мъже в сини гащеризони и се затичаха към Силуета.
Адмиралът се обърна към Скофийлд.
— Изглежда, че тази операция в края на краищата няма да е пълна загуба на време. Чухме коментарите по време на битката ти с ескадрилата F–22. Обгръщащо устройство, а? Кой би предположил?
Шейн се озърна назад и видя, че мъжете в сини гащеризони се приближават към черния самолет. Двама се изкачиха по стълбичката и влязоха вътре.
— Капитан Уолш — каза той и кимна към Гант, която все още държеше на ръце. — Нуждае се от лекар.
— Да я отнесем в лазарета. Матрос!
Появи се един от матросите, пое Гант и я внесе вътре. Скофийлд се обърна към Кърсти и Реншоу.
— Вървете с нея. Вземете и Уенди. — Двамата се подчиниха и изчезнаха в Острова. Тюленът се затътри след тях. Шейн понечи да ги последва, но откъм Силуета се чу вик.
— Господин адмирал! — Един от хората в сини гащеризони стоеше под заострения нос на изтребителя.
— Какво има? — запъти се към него Клейтън.
Мъжът повдигна гранатата Тритонал 80/20, която Скофийлд беше оставил в кабината. Адмиралът я видя. Изглежда присъствието й ни най-малко не го обезпокои.
Обърна се към Шейн.
— Опитвате се да унищожите вещественото доказателство, а, лейтенант? — каза той от петдесетина метра разстояние.
Клейтън взе гранатата, завъртя капака й и спокойно я изключи.
После се усмихна.
— Наистина, Плашило, с такива неща не можеш да ме стреснеш.
Скофийлд просто го гледаше.
— Съжалявам за палубата, господин капитан — тихо каза той.
— Какво? — попита иззад него Джак Уолш.
— Съжалявам за палубата, господин капитан — повтори Шейн.
В този момент откъм небето се разнесе вой. Още преди някой да разбере какво става, воят се превърна в рев и като мълния, пратена от самия Бог, шестата, последна ракета от Силуета се заби в изтребителя с близо петстотин километра в час.
Големият черен самолет се пръсна на хиляди парчета. Всички вътре или около него загинаха мигновено. Избухнаха резервоарите и изригналото от тях огнено кълбо погълна Клейтън.
Адмирал Томас Клейтън умря преди да падне на земята.
Самолетоносачът плаваше на изток към утринното слънце. Шейн Скофийлд стоеше на мостика на „Уосп“ и пиеше горещо кафе от чаша с надпис „ЧАШАТА НА КАПИТАНА“.
Джак Уолш дойде на мостика и му подаде чифт сребристи огледални очила. Лейтенантът си ги сложи.
Бяха изтекли три часа, откакто Силуета беше унищожен от собствената си ракета.
Състоянието на Гант се бе влошило. Беше изгубила много кръв. Преди около половин час лекарите съобщиха, че е изпаднала в кома.